В основата на цивилизационното развитие на едно общество стои авторството. Онези оригинални идеи, онези нови и надграждащи прочити на съществуващото, онези творби и научни трудове, които не просто изливат плочата на интелектуалния прогрес, но и задават качествена отлика между нас и останалите нации.
Разширяването на обхвата на авторското право беше сред основните теми в предизборната ми кампания. Истината е, че това не е "секси политически топик": той нито е зареден с необходимата доза популизъм, която съвремието ни изисква, нито пък звучи като нещо, което засяга мисловните и емоционални струни на множеството.
Работя с идеи и знам колко лесно е да ти вземат, но и да вземеш. Единственото, което може да те възпре, е нивото на собствения ти морал — нищо друго. Шансовете да има последствия са малки, избежността на наказанието е най-вероятната развръзка.
Няма какво да се лъжем или заблуждаваме, нивата на морал в обществото ни са ниски. Сякаш тъкмо бяхме тръгнали да се отърсваме от отвратителното колективистично разбиране на соца (или поне така се самозаблуждавахме) и на власт дойде г-н Бойко Борисов, който успешно ни наложи собствените си примитивни морални норми.
Независимо дали става въпрос за европейски фондове или авторство, ние се превърнахме в нация от гепачи. И поради ерозията на ценностната ни система дори спряхме да намираме проблем в това.
Ние цитираме, без да назоваваме източниците си, ние правим идеята на друг, "защото много ни пасва", ние го правим "точно като на този", ама си го броим за наше.
Темата за авторството е много дълга, но първоначалното предложение за министър-председател, а впоследствие номинация за министър на вътрешните работи г-н Петър Илиев е събирателен образ на проблема. Попаднах на една публикация, която с веселяшки тон разказваше как г-н Петър Илиев се бил смял, когато разбрал в какво го обвиняват. Смял се. Предполагам, този смях изразява отношението му към авторското право.
На ръба на скалата на променящия се свят, пред тунела на поредната вълна на вируса, в урагана на технологично променящия се свят, ние като нация имаме огромна нужда от оригиналност. От идеи, от трудове, от произведения, от мисъл, от всичко, което носи смисъл в бъдещето. И дори тези идеи да не са лично наши, ние трябва да приемем, че трябва да ги отстояваме и браним като наши. Защото това е най-добрата гаранция, че следващата идея, следващият научен труд, следващото нещо ще бъде по-добро от предишното. А следващото може да е лично наше.
Колкото и да не е популистко.
Мартин Димитров
