Писмо за Коледа до някой непознат.
От Евгени Минчев
Здравей благословени непознат. Познавам самотата и самотните вечери на Коледа. Познавам тихият шепот на тази самота, който често говори на езика на музиката и поезията.
Познавам и бурни безумия, в които няма настроение и няма споделеност, след които остават само празни бутилки, мръсни чинии и нито грам духовност. Затова за самотата трябва да се говори специално, авторитетно и да не и се придава вид на злокобие, каквото тя изобщо не е.
Когато човек осъзнае, че самотата е избор, нещата, които се случват на другите- обикновено пълни маси и шумни компании, за теб ще са само кадри от филм, предназначен за други. А ако пък самотата не е твоят избор, то може би тя е изборът за теб на по-висши сили.
Вгледай се в самотата и ще видиш изобилието на толкова много възможности. Можеш да ги видиш, защото си концентриран и осъзнат. Добрите идеи и мисли често се давят в блатото на фиктивното изобилие и рядко покълват читави. И така- Весела Коледа и благословени идващи празници, от сърце.
Самотата е илюзия и като с всяка илюзия, може да се борави с нея. Превърни я в качество а не недостатък. Желай живота... И ще напомня знаменития стих на поета и мой приятел Васил Андреев, който казва „А смъртта е липса на други желания...“
/писмото е написано в подкрепа на студентската инициатива "Минута за Коледа", или как да стоплиш сърцето на непознат/
