На този ден отбелязваме годишнина от Априлското въстание от 1876 година - време на герои, предателства и величие. Дни, в които се е правила история.
Малко хора осъзнават днес какво се е случило тогава, на 20 април 1876 година. Малко от нас осъзнават каква смелост, кураж и любов към България трябва да имаш, за да си сложиш главата в торбата и да тръгнеш срещу една империя в името на свободата на Родината си. С пълното съзнание, че в края на пътя те очаква единствено смърт. И със съзнанието, че обричаш и семейство и близки.
България я има над тринадесет века, защото е земя, напоена с кръвта на българите, които не са се отказали от нея. Които са жертвали себе си, за да ни има нас и да се наричаме българи. И да напомня на днешните българи, че тогава евроатлантически път не е имало, а "добрите" им европейски партньори сега, тогава са помагали на султана за кланетата срещу българите и освен единици, никой от тях не е изправил глас, че там, в края на Европа, избиват без милост един християнски народ. Днешните ни евроатлантически съюзници тогава, в онези кървави времена, снабдяват Османската империя с най-модерното оръжие и изпращат свои поданици, които да се бият на страната на султана. И най-големите клането срещу българите са извършени именно от европейци под командването на Високата порта.
Априлското въстание е примерът как един народ, макар и мачкан и потискан пет века от чужди господари с чужда вяра, може да се изправи и да се бори за свободата си и да умира с пълното съзнание за саможертвата, която прави пред олтара на Родината си.
Нека днес да си припомним Панайот Волов, Георги Бенковски, Райна Княгиня, Кочо Честименски, Боримечката, Захари Стоянов, както и много други знайни и незнайни герои на България, които са се борили и много от тях са загинали за свободата ни. Да си припомним за избитите от турците жени и деца в църквата в Батак. Да си припомним отрязаната детска ръка, дадена на султана като доказателство за потушаването на въстанието. И проклет да е вовеки веков всеки, който отрича историята ни и се отрича от България! Неговото име да се заличи също като на предателя на Оборище и да се проклина завинаги!
На днешния ден аз се гордея, че съм българка! Поклон до земята за българските национални герои, за хилядите жертви, паднали за свободата на България.
Да живее България!
Елена Гунчева
