Мнозина са чели романа – хорър - „ТО” на американския писател Стивън Кинг. В който - „ТО” е олицетворение на злото и ужаса, на травмата, попита в съзнанието ни още от детска възраст. По натътък „ТО” ще е заместено с „ТЕ” и всеки дори инстинктивно ще осъзнае за какво и кого се отнася.
Вече 30 години ТЕ си сменят формата и обвивката, табелите и цветовете, приспособяват се към условията, но оцеляват и побеждават. Тяхната цел е само една – да управляват! Народната участ е да са роби за вечни времена. ТЕ успяха да ни присадят гена на робството. Въпреки революциите и бунтовете, масите вечно ще се борят за справедливост, но никога няма да я получат. Защото всички върховни инстанции са лостове в Техните ръце.
Президентите и правителствата играят по Тяхната свирка, те изпълняват тяхната воля, правят това, което ТЕ искат. ТЕ плюят на депутатите пионки. Върхът винаги е техен. Може да им се отнемат вилите, привилегиите, колите и постовете, но властта – НИКОГА! ТЕ не се интересуват от общественото мнение, за тях то е глас в пустиня. Та нали ТЕ създават, това обществено мнение. Ако ще да си правим постоянно избори, както през тази година, народът винаги ще изпълнява тяхната воля. На всеки негов щурм ТЕ отвръшат мощно и жестоко с побои зад колоните. За тях е детска игра да унищожават заводи, продукция, екологично равновесие, изкуство и да прeдизвикат локдауни, глад, саботажи, нищета, разруха чрез предизвикани епидемии.
Всичко, което ТЕ вършат, го правят обмислено и гениално ПРОСТО. Може и да се арестуват и съдят понякога чиновници от общинска и държавна администрация. Но, това е наивно. Защото ТЕ винаги ще поставят на високите постове алчните, амбициозните и глупавите, защото те са тяхната броня и защита. Цялата народна енергия се разбива на пух и прах в техния чугунен монолит.
А енергията на робския ни протест стига само до първото робско подаяние. Повишение на минимална заплата , пенсия и два хладилника с колбаси са способни да усмирят всичките страсти и да приспят мечтите ни за демокрация. Сами унищожихме всичките знания и целия житейски опит на своите предци и повтаряме само техните грешки. Ние сме роби и разрушители. А ТЕ унищожават земята с нашите ръце. По тяхната воля опустошаваме недрата на планетата, съсипваме моретата, реките, екологията, избиваме се един друг. Затова ще носим своя кръст на вечни мъки и страдания …
ТЕ ни научихме на мързел и отвращение от труда. ТЕ ни научиха да рушим, а не да градим. Лишиха ни от чувство за достойнство, гордост, самоуважение, благородство, съчувствие, милосърдие. Отстраниха младежта от политиката, като й подхвърлиха чалгата и порнографията. Те пренасочиха нашата ненавист от тях, между нас самите. ТЕ ни лишихме от вяра и религия, погубиха нашата духовност и унищожиха любовта ни към ближния. ТЕ ни направихме луди, съсипаха ни здравето и ни направиха постоянно зависими от ваксини, лекарства и лекари. ТЕ създадоха псевдонаука и опошлиха изкуството.
А защо да ги наричаме престъпници? Не, истинските престъпници сме ние! Ние им позволихме да правят каквото си поискат. (Не е луд, който изяжда три зелника, луд е който му ги дава!) Ние си играем на избори за партийни вождове и президенти. Явно всички ние имаме нужда от пастири, които да водят стадото овце на заколение. Има класа на робите, има и класа на паразитите. Последните – това са ТЕ. ТЕ са малко, но са по-умни и по-сплотени от нас. ТЕ не искат да произвеждат. Това е призвание на робите. ТЕ искат да консумират. Искат разкош, привилегии, защото са носители на идеите. Разумът управлява ръцете, а не обратното. ТЕ са малко, но взеха всичко. Вечният диалог с народа винаги ще бъде диалог между двама глухи. Всеки ще слуша само себе си. ТЕ са убедени, че всичко ще бъде така, както ТЕ искат.
ТЕ засега нямат намерение да изострят обстановката и да се занимават с репресии. ТЕ действат в пределите на закона, но тоягата няма да ни се размине. Ние сме си я заслужили. А тя върви заедно с моркова. ТЕ имат нужда от свежи кадри. Вземат на служба умните, съобразителните, младите и енергичните и ги превръщат в предани слуги – това е само въпрос на техника. Но, най-важното, което успяха да направят, бе да присадят гена на страха в нашия народ. Вече никога няма да се избавим от него. Съществува естествен страх – той е необходим за съхранението на вида. Но същесвува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Ние сме смели само на митингите, когато сме в тълпата, всички заедно. Но всеки има едно наум, защото всеки от нас си има адрес, дом и семейство. Следователно, ние винаги сме уязвими. Бързо ни омръзва да стърчим по митингите и да си дерем гърлата напразно. Нали виждаме, че просто ни дават възможност да се „изпусне парата“. Нали след нашите викове в действителност нищо не се променя. Така е замислено, така е планирано. Има само един начин да бъдат победени завинаги. Но считат, че не можем да се възползвате от него, защото сме кастрирани от воля за победа. Доброто според тях не е способно да сътвори зло.
Добре се получи играта на демокрация. Каквото иска тълпата – моля, получава го. Но дотолкова, доколкото е целесъобразно. Колко смешна и наивна е нашата вяра, че при нея може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е основно тяхно оръжие. ТЕ ни давят в словоблудство в медиите и ефира. ТЕ имат много силно оръжие – голямата, чудовищна лъжа, търпение, способност да се приспособяват, да реагират мигновено и преди всичко, способност да действат светкавично, нещо, което не умеят борците за справедливост. Освен това, ТЕ разполагат с отлични методи да изваждат от строя такива борци с помощта на същата тази тълпа, като винаги остават в сянка. Робите не са способни да действат. Те могат само да се примиряват и да изпълняват тяхната воля. Всички напъни да променим нещо към по-добро не ни донесоха нищо друго, освен страдания, разочарования и безизходица.
Тези думи са плесница за робите, за да си знаят мястото, предназначението и кои са им господарите. ТЕ ни превърнахме в роби и ние привикнахме с това робство. То е станало за нас насъщна необходимост. Именно ТЕ ни научихме да лъжем и нашата страна стана от най-лъжливите страни в света. ТЕ ни научиха да крадем и ние станахме най-крадливия народ. Направиха престъпността норма в нашия живот. Сега ТЕ спокойно ни ограбват и ни превърнаха в биомаса с вечен инстинкт за потребление и разрушение. ТЕ никога не ще се разкаят. Такова чувство не им е познато, защото в политиката може всичко. А политиката е в техните ръце. ТЕ създадоха хаос в икономиката. Господи, колко сме глупави! Ние си мислим, че те се грижат за нас, да бъдем сити, облечени, обути. А ТЕ пет пари не дават за нас! Трябва да сме истински идиоти, за да не разбираме, че без политика всяка икономика е празна работа. Но икономиката е необходима на тях. ТЕ я градят за себе си, а не за нас. Затова тя е такава изопачена, каквато на тях им се иска, а не на нас. ТЕ искат да бъдете послушни и търпеливи и да не им пречете. Всичко, което те правят за собственото си благо, го правят винаги от наше име и по наше поръчение (на народа). Въобще не ги е грижа за изтичането на мозъци зад граница. Колкото по-малко такива мозъци има тук, толкова по-добре за тях, защото най-лесно се управлява страна от глупаци.
Докато държавата използва насилие, ТЕ ще бъдат непобедими. А тя винаги ще го използва. Ще унищожва нашата бунтовническа енергия. Ще ни създадава хиляди житейски проблеми и ще бъдем винаги смъртно уморени и духовно опустошени. Постепенно ще свиват примката на демокрацията. Ще я размият със своята идеология, като ще натрапват всеки ден техните догми. Ще унищожават езика ни, като го замърсяват с измислени и чужди нам думи, така че вече да не се разбираме помежду си, да не разбираме нито тях, нито дори самите себе си. ТЕ винаги ще обезсмислят всички наши прогресивни идеи и ще ги превръщат в пълен абсурд. За нас няма да остане нищо светло. Ще изгубим способността си да се ориентираме в обстановката, ще се измориме да се озъртаме и да не знаем накъде да се обърнем и на какво и кого да вярваме. ТЕ ще намерят хиляди медийни парцали, с които да запушат устите ни. Освен това ще мобилизират срещу нас целият престъпен свят и в страната ще цари разбойничество и терор. ТЕ не се страхуват за себе си. За тях винаги ще се намери оазис на тази планета, в който да живеят.
И основателно за пореден път всички се питаме. Какво да се прави?
С ТОЗИ ВЪПРОС ЗАПОЧВА ВСЯКА РЕВОЛЮЦИЯ!
Светослав Атаджанов
