Някакви хора, добрали се случайно до Властта, се опитват да превърнат държавата в пространство без истини – и да ги заменят със сквернословия, които самите те произвеждат, без дори да съзнават това.
В неделя един министър обяснил по телевизията отношенията в управляващата коалиция така: живеели като италианско семейство - шумни кавги през нощта, на сутринта обаче всичко било наред, особено ако жената била задоволена!
Каква прозорливост само - жената трябва да е задоволена и тогава всичко в политиката ще е наред, толкова е просто.
И сега зейва една яма от въпроси, ако публиката се придържа към реалността, а това е неизбежно: коя е ненаситницата в коалицията, която непрекъснато трябва да бъде задоволявана; възможно ли е тази роля да бъде поета от мъжката част в коалицията, все пак в ръководството й мъжете преобладават в съотношение 3 към 1; хайде тогава да научим, кои са мъжкарите, които трябва да бъдат задоволявани като капризна съпруга, и то редовно, и пр.
Една изпусната цинична приказка, а колко тайни има зад нея.
Наднича и един важен въпрос: докато задоволяват временната съпруга в семейството, сещат ли се изобщо за Народеца?
Или на него му стига да знае, че тия си посягат един на друг?
Отношенията в „семейството“ често оставят красноречиви следи: такъв е случаят и с онази снимка на част от ПростоКирчовия „А“ отбор, на която една мъжка ръка опипва бута на вицепремиерката Калина Константинова, а тя очевидно няма нищо против.
Покрай разказчето на министъра и гледката на разтривания бут на вицепремиерката, преживяваме нещо уникално.
При всичките ни недоимъци, при цялата ни етична безгрижност, сега нравите в държавата ни ги демонстрират Отгоре.
Разпуснатостта върви отгоре-надолу.
Това несъмнено ще предизвика поне частична реабилитация на Народа, защото все него го упрекват за лекомислени или дори за непристойни нагласи.
Както стана дума, управляващите не се притесняват да представят опипванията, на които са подложени, те сякаш дори се хвалят с провинциалната си разпуснатост.
Но по същия перверзен начин те самите „опипват“ и съдбоносни за обикновените хора проблеми.
След последната сбирка на Съвета за тристранно сътрудничество/30 май от профсъюзите разсипаха управляващите - главно за тяхното невежество и незаинтересованост.
Това не е нещо необичайно, след като всичко се решава в спалнята на семейството.
Да се върнем към заглавието „Състрадаване И на Истината“.
То ни подсказва, че това никак не е лесно.
Защото обикновено ни позволяват да научаваме само някакви несвързани фрагменти от нея - и ние нямаме възможност да я проумеем, както трябва, и по този начин да я състрадаваме, ако това е нужно.
Често ни насочват преднамерено към незначителни или направо фалшиви детайли от нея. По тази причина се похабяват огромни количества морална енергия на публиката.
Общо взето, в наши дни правилото е „простолюдието“ да бъде държано настрани от Истината – поне на един пушечен изстрел разстояние.
Ето, „специалната операция“ в Украйна почти приключва – за да прелее в една „мека“, но затова пък дългосрочна окупация.
А ние знаем за нея по-малко, отколкото за античните войни.
Всъщност, ние така и не научихме нищо съществено за нея – бяхме задоволявани единствено с огризките, които ни подхвърляха пропагандните наказателни батальони на враждуващите страни, нищо повече.
А те никак не бяха толерантни към Истината – което не ни позволи да я преживяваме честно.
Между другото, използвам понятието „специална операция“, понеже, според мнозина експерти, руската инвазия в Украйна най-добре се вмества в това понятие.
Иначе трудно може да се обясни, защо руснаците действаха като Хвърковатата чета на Бенковски: светкавично стигат до покрайнините на Киев, обаче след това поемат на юго-изток, където очертават картата на териториите, които вероятно ще бъдат анексирани; систематично покоряват Мариопул и другите важни точки на украинското крайморие – и едва тогава наблюдателите се сещат, че така ще контролират и една напълно вероятна световна продоволствена криза, и пр.
През това време медиите ни подхвърлят трохички от плесенясал хляб – колкото да подскажат, че нямат никакво намерение да състрадават Истината, понеже, всъщност, се страхуват от нея.
А това има направо разрушителен ефект върху публиката.
Истината за случващото се в Украйна бе жестоко насилвана – и то без никаква нужда.
Зеленски не се умори да обработва публиката – със своя безкраен монолог, ефикасен единствено в неговите очи.
Той не се отказа да създава предимно своя образ, да се самогероизира патетично.
Но един образ, слепен сякаш от изрезки от стари вестници, няма шансове да оцелее.
Виждаме гледки от един очевиден разгром – а той говори пред студенти от Станфордския университет, че „Украйна е разрушила мита за изключителната мощ на руската армия“ – и дори, че ще спечели войната.
Така оставя безпризорна своята истина – и няма да има кой да я приюти. Накрая дори самите украинци няма да имат сили, а и желание, да я състрадават.
Нова телевизия прави нещо забележително: излъчва сериала „Слуга на народа“, в който Зеленски, в някаква степен, играе „себе си“ – и сякаш провижда по-късната си съдба .
Това ни дава възможност по-добре да проумеем истината за този човек.
Истината, която трябва да ни бъде внушена от един красиво съчинен/„написан“ от самия него образ в сериала.
И истината, която пак той се опитва да ни внуши за себе си, но вече поставен в една жестока реалност, която той може да контролира само на думи, само привидно.
И едва ли е в състояние честно да я състрадава.
***
Този текст не е за идиоти, встрастени в пропагандни клишета.
Състрадаването е възможно, само ако опознаем всички гледни точки.
Потърсете интервюто със Скот Ритър, бивш американски военен разузнавач – за да размишлявате, докъде могат да стигнат невидимите сюжетни линии на „операцията“.
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
