Живея в къща на хълма над двете най-големи болници в града ни. Денонощно чувам воят на сирените, влезащи и излизащи от тях и виждам тревожно мигащите им сини светлини. Докато нощем светлините им пулсират и сирените плачат, си мисля за свидните спомени от миналото, което няма да се повтори, за смутното бъдеще, което никой не иска да преглътне и за изтляването на надеждата за един достоен и спокоен живот.
Нощта пада над светлия и прекрасен ден, който олицетворявахме като човешка цивилизация. С лоши новини от всеки ъгъл, когато и последните ни надежди се разрушават в ужас от предателството на всичко, в което вярвахме и се надявахме.
От всякъде тръбят, че броят на заболелите и жертвите на Ковида се увеличават, а грозните ликове на Клаус Швааб и ухиленият Бил Гейтс със спринцовка в ръка от екраните ни напомнят, че времето ни е изтекло, ако не искаме да повярваме в това, което ни казват и да правим това, което изискват от нас.
Вече почти всички живеем в свят, който като че ли не съществува и просто се е изпарил и ние виждаме отдалечаващия му се образ. А нашите съмнения относно неговата доброта и красота изчзва и върху ни пада сянката на настъпваща продължителна нощ, поглъщаща слънчевия блясък на предишния ни прекрасен живот.
Стряскащи радио и телевизионни репортажи и новини разказват безкрайна поредица от трагедии, превърнали се в същност на света, който познавахме.
Гледаме репортажи от Австралия за хора, излезли сред природата само да подишат чист въздух навън, прострелвани от полицаи с гумени куршуми по заповед от порочни и престъпни лидери, подкупени от фармацевтичните и медицински корпорации. Наложили локдаун, продължаващ вече 4 месеца, без право на придвижване в радиус над 5 км. Готови дори да убият, в името на деформираната „грижа за общественото здраве” тези, които са гласували за тях.
И всичко за болест, предизвикана от вирус, който не е изолиран и за който не е твърдо доказано че съществува.
Тайната, която възрастните пазим от младите е, че цял живот работим за други и накрая сме предадени от тях.
Така е било винаги, но сега става още по зле. И всички сме на път да го разберем.
Всяко парче от пандемечния пъзел, всяка смърт от непроверената ваксина, неоспорима за свидетелите, изчезва като факт, омагьосана от медийни и политически глупости и перверзии.
Сведетели сме, как множество членове на медицинската професия се изявяват като професионални лъжци, които са предали и злоупотребили с живота и здравето на своите пациенти, като издават фалшиви диагнози и вместо да лекуват, предприемат масовото ваксиниране с недоказали ефекта си ваксини. Тяхната защита, че не са знаели за негативните ефекти от прилагането им не ги оправдава, защото излизат многобройни факти и доказателства за тяхната съмнителна защита от заболяването и странични негативни ефекти.
Вече никой не може да отрече, че тази фалшива пандемия е разрушила репутацията на цялата медицинска професия и е породила естествения инстинкт за самосъхранение на хората. Проявяващ се в това, че на лекарите вече не може да се вярва безрезервно, особено на двуликите социопати и богати нарцисисти, които си играят на Бог и трупат милиарди от причинените страдания на човечеството.
Светослав АТАДЖАНОВ
