ИМА ЛИ ЗАЛОЖНИЦИ.?
Спите, докато ни убиват. Спите, докато унищожават цивилизацията ни. Търся как да отразя ставащото във Виена, но нито имам хора, нито ресурс. Пети човек ми казва тая вечер, че е скъпо и късно да се отразява нещо, което е далече и неясно. Осъзнавам как спим, докато ни убиват. Учтиво се прилепяме към стената, за да мине въоръженият човек. Иска ни се да сме невидими. Извиняваме се, че сме Виена, не вярваме, че искат да убият Виена. Утре тая сцена с прилепянето към фасадата и искрите от куршумите ще е в новините повече от Тръмп. Дори не мога да я пусна тук. Дори не знаем да бягаме, ступор някакъв, безнадеждно оглупели от сън, топлина, любов, кинти, самосъзерцание, увереност, че сме вечни.