Бях на седем, когато баща ми ме заведе да гледам първия епизод на Star Wars. След години разбрах, че това бил някакъв почти последен епизод, ама това е друга история. Израстнах с мечти за футуристично бъдеще. Четях руските автори Кир Буличов и братя Стругацки, откривах Айзък Азимов, роден като руски писател и починал като американски класик.
Не бях само аз. Цели поколения човеци растяха с мечтите да превърнем машините в хора. Това постепенно се случи, а аз заживях в книгите от моето детство. Днес машините не просто приличат на хора, те правят каквото и ние можем. Не само да работят, но и да творят, да създават.
Страхувам се, че докато сме се опитвали да превърнем машините в хора, превърнахме себе си в машини. Включени в захранването, програмирани, бездушни създания. Добре. Щом сме машини, нека следваме законите на Айзък Азимов. Тогава няма нужда да иусещаме някъде вътре в себе си трепване. Ще бъдем отново тези бездушни машини, които не изпитват емпатия, но поне няма да вредим. Нито на себе си, нито на другите.
Ето ви трите закона на роботиката, заменете „робот“ с „човек“ и спазвайте.
• Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
• Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
• Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.
Радослав Бимбалов
