Взирах се в очите на стареца. Гаснеха.
В тях нямаше нито възторг, нито снизхождение, нито любопитство, само мъка имаше. Дори гняв не бе останал. Три деца, пет внуци и правнучка имаше. Имаше, но тях ги нямаше. До един бяха заминали и не от добро. Въобще не се интересуваше стареца, нито от западните Балкани, нито от източните. Наредил бе на стъклото на старият бюфет снимките на децата и внуците и повтаряше имената им за да не ги забрави. Гледаше ги и потъваше в мъката и страховете си. А най-големият страх на възрастните хора в България е, да не умрат сами и да няма кой свещица да им запали. А беше си купил всичко за погребението. Наредил бе в един чувал в гардероба и надписал всяка дреха и всяка кърпа. На неговата улица имаше още една жива баба, а в цялото село бяха останали тридесетина човека.
