Царе са на преструвките нашите политикани.
Пумпали.
Сега хем ще помагаме – хем няма да помагаме на украинците.
Така реши Парламента.
Няма да изнасяме автомати, примерно – но ще ремонтираме/хипотетично танкове, а тяхната унищожителна сила е чудовищна в сравнение с ръчното оръжие.
Залъгват себе си и дори си вярват.
Потурчиха цял парламентарен ден за това.
Всъщност, здраво изнасяме – ето как, според наскоро освободения директор на „Кинтекс“ Александър Михайлов.
„За тайния износ на оръжие за Украйна – казва той - в бранша се знае от 10-15 март, 2-3 седмици след началото на войната.
Съществуват очевадни индикатори, че българското оръжие стига в Украйна през посредници в Полша, Чехия и Словакия.
Изцяло се промени посоката на движение на оръжие.
Преди войната оръжие идваше от Полша, Чехия и Словакия към България за последващ реекспорт към трети страни по външнотърговски договори. След началото на войната големите обеми оръжие тръгнаха от България към тези държави в Централна Европа.
Те са много сериозни производители. Остава въпросът защо те купуват българско оръжие от нас.
Армиите на тези държави са въоръжени с НАТО стандартно оборудване и се питаме защо купуват така наречения съветски образец стоки от България.
Обемите, които те купуват, многократно надхвърлят количествата за ежегодно опресняване на военновременните запаси.
Те купуват така наречената на професионален жаргон "стара стока".
Това са боеприпаси, които имат срок на годност още няколко месеца или една година. Очевидно е, че не ги купуват за съхранение, а за незабавно използване.
Къде? Във войната в Украйна".
И от кого крият всичко това въртиопашките?
От Народа, естествено.
Защото американците, а вероятно и руснаците, знаят всичко – дори цвета на долните им гащи.
Народа обаче трябва да бъде изолиран от Истината.
По повод помощта ни за Украйна беше много подходящо да се направи референдум .
Но не биха го направили, защото веднага щяха да им отрежат евро-атлантическите квитанции – а нашите политикани не могат да съществуват без квитанция, че са нечии.
Друго обаче е много важно и референдум е задължителен.
Вървим към провал, вървим към издънване, към унижаване на собствената ни История.
Вървим към позорно поражение от шашмаджии – те ни водят за носа.
А с колебанията си ние изглеждаме като асистент-шашмаджии.
Референдум за ветото ни над Северна Македония!
Веднага, защото времето ни изтича.
Има вероятност ПростоКирчо да е поел ангажимент към скопяни, дори да е подписал някакъв документ.
Неговата е лесна – ще си вземе куфара и ще отпраши.
И без друго и той, и четата му са отегчени от случващото се тук: врътките им започват да се проявяват от мъглата, и Народа започна да ги чопли оттук-оттам.
Референдум: ЗА или ПРОТИВ Ветото!
И той трябва да бъде иницииран от Радев.
Политиканите ни не са на себе си: една чаша прокиснал мавруд в някое посолство – и веднага ще се извъртят.
Референдум за Македония – другото е изтървано.
По собствените ви признания, не гледате телевизия или, ако все още го правите, ви вбесяват идиотите, които са най-желани там.
Тия дни слушам един, който казва, че ако въоръжаваме украинците, ще променим хода на войната, ще настъпи прелом?!
Гневим се от подобни глупости – защото Народ, който е лишен от коректна, балансирана, честна информация, е загубен.
Това е начин да го елементаризираш – и продължават усърдно да го правят.
Опитаха се да опаковат Паметника на Съветската армия – с български и украински знамена.
Имаше здрави сблъсъци.
И Мартин Заимов каза, че се учудва, колко русофили имало.
В „десните“ среди той е един от най-кадърните хора – беше подуправител на Българската народна банка.
Сега е един от най-яростните активисти за събарянето на Паметника.
И е внук на Владимир Заимов: генерал от артилерията; по време на Втората световна война се поставя в услуга на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Червената армия; арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 година; осъден на смърт чрез разстрел; радио „Москва“ предава в деня на разстрела „Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов“; в знак на почит към него артилерията по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 минута; през 1972 година посмъртно получава званието „Герой на Съветския съюз“.
Кеворк Кеворкян
