ВАЖНО!
ТИ плати ли на Недялко?
КАК ПАРТИИТЕ СИ ОСИГУРВАТ МЕДИЕН КОМФОРТ? (документи)
От БОЕЦ се сдобихме с документи от Министерство на културата, от които става ясно, че през 2019г. ГЕРБ, ВМРО-БНД, НФСБ и Атака са политическите партии, които финансират „ПИК НЮЗ“ ЕООД чрез договори за медийно отразяване.
За медийно отразяване в ПИК са платили и от Областната администрация на София област, начело с Илиан Тодоров от квотата на Атака. Така, общо сумата, която жълтият сайт е получила, е близо 60 000лв., с които всички ние, през партийните субсидии и разходите за дейността на администрацията, плащаме заплатите на Недялко Недялков, Ива Николова и тяхната ПИК. Към тази зловеща картина на публично субсидиране следва да се прибави и липсата на каквато и да е прозрачност във финансирането електронните издания – дейност, с която държавата настоятелно отказва да се занимава.
В замяна на това, „журналистите“ от жълтите медии ни гонят по улиците и очернят в своите дописки опозиционери, смели журналисти и граждански активисти. До това положение нямаше да се стигне, ако ГЕРБ и техните партии-патерици, повече от 11 години отказват да приемат законодателство, което да урежда контрола върху електронните медии. Комисия за регулиране на съобщенията не се занимава с тази дейност, доколкото в чл.2, ал.5, т.6 от Закона за радиото и телевизията се сочи, че той не се отнася за електронните варианти на вестници и списания. Така у нас няма регулаторен орган който да санкционира онези уебсайтове, които незнайно защо някои наричат медии, за непрестанния им и напоителен език на омраза, клевети и обиди, и на политическа пропаганда.
Стига се до абсурдната ситуация политически лица от ГЕРБ да злословят, позовавайки се на жълтите „медии“. Например, Тома Биков по делото му в СРС, образувано по иск на БОЕЦ за изказване, с което накърнява доброто име на сдружението, се защитава с аргумент, не че казаното е истина, а че не той е първоизточникът на тези твърдения
Биков се позовава на анонимна дописка в tribune.bg – сайт, в който самият той е посочен като автор, но не и на самата дописка. Картината става още по-зловеща, понеже българският съд в своята практика (например, решение №253/29.01.2014г. по гр.д. №1251/2012г. на ВКС) сочи, че при клевета отговорност носи само първият клеветник, докато всеки следващ, ако се е позовал на публикуванО по-рано мнение от друг автор, не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия.
Това становище оневинява клеветниците, доколкото у нас медийната среда позволява съществуването на анонимни статии, несъществуващи автори и такива пишещи с псевдоними, с което позоваването другиго е най-сигурният начин за избягване от отговорност.
Георги Георгиев
#БОЕЦ
