Покачването на температурата е сигнал. Нещо като аларма, която се задейства, когато тялото ни засече проблем.
Това може да е бактериална инфекция, с която имунната система трябва да се справи или интоксикация на организма. Веднага щом ги засече, тялото ни реагира и
мобилизира имунната система да ги отстрани.
Учените са установили, че с всяко повишаване на телесната температура
с 1 градус скоростта на биохимичните реакции се вдига с около 1 милион
пъти. Съответно, така се увеличава и реакцията, с която организмът
посреща някакъв външен нашественик.
С покачването на температурата, например, организмът ни активира
специални цитотоксични Т-клетки (с кодовото название CD8+). Това са
специални лимфоцити, способни да разрушават клетките, заразени с
бактерии.
Допълнително се произвеждат повече бели кръвни телца и
интерферони (белтъчни вещества), които стимулират имунната система
и й помагат да се бори с лошите бактерии и токсини. Повишават се нивата
на неутрофилите - уникални имунни клетки, които избираемо се насочват
към болестотворни бактериални клетки. А също така се подобрява и
дейността на ензимите, което създава неблагоприятна среда за вредните
микроби.
Всъщност високата температура има една единствена цел – да постави
микробите в толкова екстремни условия, в каквито те трудно виреят.
Известно е, например, че при температура от 38.3 повечето бактерии не
успяват да оцелеят, а при 38.8 те не могат да се размножават и да
се разпространяват в тялото ни. Така на практика организмът ни сам
побеждава инфекциите.
ЗАЩО СЕ ПАНИКЬОСВАМЕ?
През 1980 г. известният педиатър Бартън Шмит въвежда термина „фобия
от треската“. С това понятие той описва страха на родителите, когато
техните деца вдигнат висока температура. Този страх на свой ред се
характеризира с неистов стремеж тя да бъде свалена възможно
най-бързо. За съжаление почти 40 г. по-късно над 90% от възрастните
продължават да смятат, че високите градуси на телесната температура
са опасни, могат да доведат до други вредни последиции и затова срещу
тях трябва да се взимат спешни мерки.
2
Много изследвания обаче показват, че далеч по-опасно от самата
температура е нейното прибързано и неаргументирано понижаване.
Тогава на практика ние „приспиваме“ имунната система, заблуждаваме я,
че заразата си е отишла, но по този начин само удължаваме процеса на
боледуване. Има наистина вълшебни хапчета, които ни вдигат на крака
за ден.
Но ако в този период организмът ни не успее да се справи с болестта, тя
се завръща с още по-голяма сила веднага щом ефектът на хапчето
отшуми.
Ето защо не препоръчвам да се борим с температурата,
когато тя не е в критични граници. Това, което можем да направим, е да
облекчим някои от страничните ефекти, като главоболие, замаяност,
болки в мускулите или секреция от носа, но без да пречим на имунната
система да се справи с болестта.
КОГА СТАВА ОПАСНО?
Специалистите разглеждат треската в три граници по скалата между 37 и
40 градуса:
От 37,3˚С до 38,3˚С – леко повишена температура;
От 38,4˚С дo 39,7˚С – повишена температура;
Над 39,8˚С – висока температура;
Ако сте в първата група, не не би трябвало, докторът да ви предпише
медикаменти за сваляне на градусите. По-скоро би ви посъветва да си
останете вкъщи и да си починете ден-два. Обикновено срещу този вид
температура не се взимат специални мерки, защото тя може да се изкара
и „на крак“.
Ако попадате във втората група обаче, сами ще изберете леглото у дома,
защото треската определено ще ви създава дискомфорт. Вероятно е да
ви предпишат противовъзпалителни средства, но едва ли ще пиете
медикаменти за понижаване на температурата преди градусите да
стигнат 39°. Когато организмът не се бори с тежки болестотворни
процеси, този вид температура се „лекува“ с много сън, витамини и
течности.
Сериозен риск за организма се появява тогава, когато термометърът
доближи или премине 40°С. Стойността се приема за максимално
допустимия вододел, до който температурата може да се покачи, без да се предприемат сериозни мерки. След тази граница обаче свалянето на
градусите е задължително и първо по важност, тъй като съществува
пряко опасност за живота. Причината е, че над 42 градуса белтъците в
човешкото тяло, включително и в кръвта, започват да се разпадат, а това
е необратим процес с фатален изход.
Малко хора обаче знаят, че тялото ни е програмирано само да регулира
температурата си. Процесът се управлява от мозъка чрез специален
механизъм, който не позволява телесната температурата да се вдигне
над 41˚С. При атака от вредни агенти организмът повишава градусите
контролирано до точно определени стойности, за да неутрализира или
убие натрапниците, без да „нарани“ своите собствени клетки. Ако се
наложи обаче, няма да се поколебае да жертва и полезните микроби в
името на оцеляването.
Д-р Бисер Господинов
