Дами и господа, гледате телевизия и си мислите, че това е просто риалити формат. Че това е някакво неделно забавление. Грешите. Това, което виждате на този екран, не е просто една сръдлива лелка с фалираща кръчма. Това, уважаеми зрители, е бруталната, нередактирана представителна извадка на днешна България. Това е диагнозата на една огромна част от нашето общество.
Вижте я добре. Тя е еманацията на националния ни манталитет от последните трийсет години. Тя всичко знае. Тя всичко може. В нейната глава тя е центърът на вселената, а основният ѝ житейски закон е прост, махленски и свещен: "Гледай да не настинеш и да не се минеш".
Идва човекът. Идва шеф Манчев. Прави ѝ ремонт за хиляди левове – напълно безплатно. Дава ѝ занаят, дава ѝ ноу-хау, опитва се да я спаси от собствената ѝ вопиюща некомпетентност и посредственост. Подава ѝ спасителен пояс. И какво получава насреща? Едно нормално, човешко „благодаря“? Не. Получава типичното нашенско, подозрително съскане: „Ти мен на будала ли ме правиш?“.
Разберете абсурда, в който живеем. Тя имала „само“ 15 бона. Седи, мрънка, сърди се на космоса и чака Манчев да ѝ завърши ресторанта, да ѝ оправи бакиите, да ѝ подреди живота наготово. И след като изиграе ролята на вечната жертва, на най-ощетената от съдбата, същата тази „жертва“ си събира папките, обръща се и си тръгва... с Audi Q7. Ето това е съвременният български парадокс – бедни по душа, просещи съчувствие, мрънкащи за стотинки, но с джип за една торба пари пред вратата.
И знаете ли какво ще стане утре? Утре, когато този ресторант неизбежно удари кепенците – защото с наглост, мързел и злоба бизнес не се прави – познайте кой ще е виновен. Аз ще съм виновен. Ти, който четеш това, ще си виновен. Държавата ще ѝ е виновна. Правителството, кризата, лошият материал, световното положение. Всички ще са виновни, но не и тя. Тя никога няма да погледне в огледалото, за да види истинския проблем.
Гледам я и просто... ме е срам. Срам ме е, защото тази жена не е изключение. Тя е правилото, което ни дърпа към дъното. И докато това е масовият стандарт – вечно недоволни, вечно чакащи някой друг да им свърши работата, тарикати на дребно и безкрайно, ама безкрайно неблагодарни... ние просто няма да се оправим. Никога.
Pleven now / Плевен сега
Мариела Нордел
Реалист
1 week before
Личният пример на върхушката, госпожа, той е в основата. Преди време съсед ми каза: "Ако мога, и аз ще крада.". След месец умря, отдавна болнав. А не беше лошо момче, не беше и глупав...
Коментирай