Влизам днес в офиса, сядам и гледам до мен само подсъдими и бъдещи пандизчии.
Сценаристите ги съди Лена Бориславова заради
песничката за „Кака Лена“.
Тошко Йорданов го съди Асен Василев заради
откраднатия софтуер.
А мен ме съди Настимир Ананиев, но не знам точно за какво.
Погледнах в очите другите подсъдими, видях тяхната болка, и често казано дори на мен ми стана малко мъчно.
Казах си: „Гледай, какво нещо е – логиката подсказва, че чувствителни трябва да сме ние, все пак ние идваме от творчеството и изкуството, а рожбите на икономическите
университети трябва да са корави и финансови акули, а то обратното…“
Пих по едно кафе с колегите и им казах: „Дайте да се разходим в парка.“ Те казаха: „Защо, Слави”А аз казах: „Защото може да ни е за последно!“
И сега ще цитирам текста на единия от подсъдимите, песента, в която се пее: „Ние сме лошите в страшния филм.“
А в припева думите са, като че ли, точно за нежните и чувствителни души от "Продължаваме Промяната".
В припева се пее: „Изпратете ни без плач момичета, забравете даже наш'те имена. Копелета гадни бяхме
всичките, ала така ни обичахте!“
Славчо учиндолски
преди 1 година
Влизам днес в нужника, сядам на кенефа и гледам до мен само лайна. Сценаристите са редки лайна, размазани по пода. Тошко Йорданов е изсъхнала фъшкия, а като погледнах себе си щях да повърна. Някой трябва да пусне водата…
Коментирай