ЗА ЧИСТИТЕ РЪЦЕ НА СЪРЦЕТО И РАЗУМА

Ако г-н Рашков е прав, че прокуратурата е като Вишински (а разкритията дотук, които ум ги не побира, не оставят никакво място за съмнение в правотата му), то и полицията не е останала по-назад – тя пък е като при Дзержински.

Измина една година от началото на протестите, а все още не сме наясно, макар да се досещаме кой е ”железният Феликс“, издал заповедта за техния погром. Кои са изпълнителите и подизпълнителите? Но моля, ако обичате, поименно – с трите имена! И визуално – в профил и анфас! Кои точно са биячите зад колоните на МС и кой им разпореди? Само побеснели орди могат да се нахвърлят така над мирно протестиращи, само нечовеци – да налагат с такова настървение, с нищо никого не застрашаващи, при това вече задържани, с интелигентен вид млади хора. И само пълен извратеняк може да подлага на такава гавра приведено в безпомощно състояние момиче. Забравихте ли?

Честно казано очаквах я премиер, я президент, пък и омбудсман, настоящ или поне бивш, да се появят, може би всички заедно, и колкото им глас държи да извикат „Какво става тук, бе, хора?!“.

Не поздравления по случай празника оня ден заслужаваха визираните униформени, а да им бъдат скъсани нашивките пред строя и да бъдат изхвърлени дисциплинарно от системата. Нито заместникът, оказал се в отпуск, следваше да оглави полицейската служба, след отстраняване на титуляра. Правомощията на един заместник не са да замества автоматически началството на освободеното място, а да споделя отговорността му за всяко действие. А при излизаща извън контрол ситуация – да прекъсне полагащата му се иначе почивка и да действа адекватно съгласно закона. Разбира се, ако отпускът не е бил за прикритие на издавани от дистанция заповеди.

За всички други служители, по-различни от споменатите, чест и почитания. Но още е рано за поздравителни адреси. Рано е за шампанското – потърпевшите от насилие, издевателства, кражби, измами и всякакво своеволие, в това число институционално, са свикнали да пият по една гола вода, наслушали са се на високопарни думи. Като отправените от експремиера към състава на вътрешното ведомство – освен лицемерни, че и нагли! За какво връщане към милиционерщината предупреждава господинът, който, оказва се, сам я е поощрявал и направявал в свой интерес?!

Каква е разликата между „преду“ (както се изразяваше един местен пропангадист, ползвайки оригинално обстоятелственото местоимение), и „следу“, ще трябва да го допълним. И „преду“, и „следу“,  органите на реда продължаваха да прилагат по традиция утвърдения в нашите географски ширини метод на насилие. Разликата е може би единствено в това, че милицията биеше тайно, а после същата, дегизирана като полиция, започна да бие вече и нагледно, така да се каже, официално. 

Макар да звучи абсурдно, дори местният клон на БЧК, безспорно една напълно хумантитарна организация, - хуманитарна-хуманитарна, ама и тук вече изби на милиционерщина – та този клон, носител и той на международната идея за защита на здравето и живота, идея за помощ и милосърдие при задължително зачитане на човешкото достойнство, и той, уверявам ви, прибягна до услугите на две патрулки при раздаване на храните за бедни миналата година. Неправомерно и не по предназначение, ей така за престиж и за разкош. Да речеш, че станал бил някакъв особен инцидент, съвсем не, просто работното време приключва в 14.00 ч. За опашката от още петнасейтина души остава утрешният ден. Естествено полицейският екип се справи повече от добре и решително отблъсна попълзновенията на тълпата към заветните кашони с консерви. Особено се отличи фея с руси къдри под фуражката, умело мушкайки юмручета в ребрата на възрастна, вероятно на годините на собствената й, баба. Мисля си дали и нея мушка в ребрата по същия начин. Колегата й пък заби мощно пръст в гърдите на сърдечно болна жена. Безочливи чиновници чиновнику око не вадят, по-скоро ще ти извадят сърцето. А после и лична карта ще ти поискат, и за маска ще те питат, за да ти съставят акт за нарушение, макар те до един да са без маски и да не се сещат да се представят нито с име, нито с чин. И на тях ли, на които милиционерщината им е набита до козирката, „Честит празник!“. Познайте в името на какво било това късане на нерви и демонстрация на милиционерски мускули – само за да могат няколко на брой преуморени служителки на ЧК (Червения Кръст), или пък няколко на брой чекистки (също върви) служителки на ЧК (Чрезвичайната Комисия) да напуснат без главоболия мястото на полесражението. За разлика от превърнатите в просяци от „социалната“ ни държава, чакащи отвън на жегата хора, незаслужаващи и капка уважение, а само безкрайно презрение. А какво ли би било, ако ни застигне някое голямо бедствие? Снайперисти ли ще викат?

По-скоро обръщение за очакванията на обществото, нежели поздравления, щеше да бъде чуто и добре разчетено от всички, които искат полицията никога повече да не бъде отъждествявана с грубата сила, с мускули, с татуировки и безмозъчно престараване.

Разпространеното изявление на редови полицаи, разграничаващи се от довчерашния си повелител, нещо не хваща дикиш. Какви ще да са тези анонимни полицаи, които се страхуват да се подпишат под собствените си твърдения? Написаното е вярно, невярно остава, че представящите се за автори, които нямат кураж да застанат с лицата си зад истината, биха могли да защитят когото и да било. 

Като оставим настрана печалната слава на „чистите“ ръце на Всеросийската Чрезвичайна Комисия (ВЧК), крилатата фраза на основателя й Феликс Едмундович за горещото сърце, хладния ум и чистите ръце е актуална за всички времена – необходимо триединство за всеки зрял представител на homo sapiens: трезви мисли, високи чувства и добри дела. Дано в неделния ден не объркаме температурата на сърцето и ума и да преброим гласовете за чиста и свята България с неопетнени ръце.

Галина Паскалева