Да се смееш ли, или да заплачеш? Като бивш криминалист с 32 години служба в „народната” е впоследствие и в „родната” полиция, наблюдавам със спотаен гняв случващото се в тази жизнено важна дейност за обществото дейност. Както и „протестите”, основно за по-високи заплати, изразяващи се в мълчаливо пушене на цигари и отпиване на една „студена вода” срещу черната неблагодарност на властващите за многогодишното сервилно послушание на службите и обръщането им в инструмент за силово потискане на недоволните от управлението им. И по този начин за смразяване с широките и демократично мислещи слоеве на обществото.
Преди доста време всенародния любимец Веско Маринов изпя химн за МВР. Куплетите в маршов ритъм бяха така заразителни, че на всички в залата им се прищява да скочат на крака и преминат в тържествен марш пред някоя трибуна. Но, хората някак си не можаха да възприемат повтаряните в припев куплети – „Моята, нашата, родната полиция ни пази”. Защо такова недоверие?
Яловите опити за „вдигане на самолета” т.е. рейтинга на родната, а преди години „народната” не хващат отдавна дикиш. Навремето Мао Дзе Дун нарече американския империализъм „книжен тигър”. И с времето се оказа почти прав. Нещо подобно наблюдаваме и в момента. Задружните усилия на законодателите и всички власти скопиха и маргинализираха някога всемогъщото силово ведомство. Превърнаха го от тигър в затлъстял, домашен котарак, който се страхува и назландисва да лови дори дребни мишлета. От респектиращ апарат за репресия на наглата и дръзка престъпност се е превърнал в безпомощна, деликатна госпожица, която се извинява в автобуса, че е настъпила някоя мутра. Но, дали причината е само в окастрените пълномощия, недостатъчния бюджет, опорочената агентурно-оперативна дейност, нежеланието в населението да оказва каквато и да е явна или негласна подкрепа от страха за опозоряване като „доносници”? Всъщност, ако се вгледаме, много са изтръгнатите зъби на нещастния ни котарак, който и да иска, просто не може да лови нещо по-голямо от мишлета. Причините?
В повечето страни от прехода, досиетата или се изгориха, или отдавна публикуваха. Вече са затворена страница. Но, при нас сапунката се точи без край! Опитите за опошляване и маргинализиране, и то не безуспешни, не се изчерпват само с ДС – митичния „козел опущения”. В кереча падна цялото МВР и държавността ни като цяло. Целта, в България думата „агент” да се превърне в мръсна е постигната. Но ефекта от това е поразяващ. „Ефекта на доминото” е повалил органите на сигурността и разузнаването, всички структури на МВР, които по закон ползват това, някога най-ефективно оръжие. Та нали на тази агентура се поставяха задачи по терора, икономиката, тежките и организирани престъпления. В момента за МВР е в сила епиграмата на Радой Ралин – „Извади сабя ръждива – изплаши баба страшлива”. А престъпността въобще не е такава „баба” и затова става все по-нагла.
Сега, да се придобие качествена и ефективна агентура е почти „мисия невъзможна”. Затова горките ни разузнавачи от всички ведомства се чудят, как най-акробатично да представят търкалящите се по медиите и по улиците слухове и догадки като „оперативна информация”, за да оправдаят заплатите си. А така наречените СРС – та? Кой глупак споделя по телефона престъпните си намерения, или вече извършеното? Ако попитате съда за ефективността им, без да си кривят душата, ще потвърдят, че е почти нулева! Каква жалка ситуация! След като дори духовните ни йерарси, независимо от прегрешенията си са изправени на позорния стълб, каква е гаранцията, че сегашния сътрудник на органите, утре няма да се превърне в „доносник” и да цъфне по медиите?
Дали всичко това са глупотевини на безмозъчните ни управници, или целенасочени действия на външни и вътрешни кукловоди, за да разбият държавността, да противопоставят личности и прослойки в обществото ни в момент, когато трябва да сме единни? Как ще се излезе от блатото, ако продължаваме така?
Но как разсъждават повечето полицаи?
В началото на кариерата си те са добри „ченгета” и истински защитници на обществото. Мразят престъпниците и самоотвержено се борят срещу тях. Но постепенно се променят и разочароват. Дразнят ги обвиненията в медиите, че веднъж са брутални, друг път безпомощни, особено сред тълпа в ромските гета! Медиите непрекъснато нападат полицията. Всички се грижат, да не падне и косъм от главата на престъпниците. Тъкмо обществото, което те защитават, не ги подкрепя! Защо, проклетите адвокати поне шест месеца не ги придружат в патрулките? Тогава сами ще засадят и отгледат дървото, на което да обесят престъпниците! Началниците с лъскавите униформи са на страната на политиците, които лъжат хората. Разправят дивотии, че не трябва да проявяваш емоции спрямо престъпниците, или ромите. Но защо? Нали те са тези, които извършват болшинството от престъпленията. Та нима те не са тези, които рушат обществото? Не желаят да работят, не желаят да учат, само знаят да друсат кючеци! Мамят по телефона пенсионерите, крадат, грабят и убиват невъоръжени и безпомощни старци, правят жените и дъщерите си курви, търгуват с дрога, дори с неродените си деца. Презират и не се подчиняват на служителите на реда и закона. А не са ли и полицаите свободни граждани и да мразят, когото намерят за правилно? Също така полицаите при стачки и размирици защитават управляващите и богатите от озлоблението и гнева на бедните. Та без въоръженото присъствие на полицията, многобройните държавни служби и агенции, които вече получават по-големи възнаграждения от тях не могат да си вдигнат дори гащите? Те, които пазят богатите от бедните, са също бедни. Трудно свързват двата края. Последната капка се добавя от това, че в очите на общественото мнение стоят на по-ниско стъпало от престъпника. Някои от колегите им са уволнени, или попадат в затвора, за това, че са изпълнили дълга си. Крадци, мошеници, изнасилвачи и убийци имат по-големи права от ченгетата и се рахождат свободни и необозпокоявани и дръзко им се надсмиват. След всяко по-сериозно престъпление настава същинска медийна вакханалия, в която едва ли не полицаите са извършителите.
От тук нататък, пътя към корупцията е вече широко отворен. Започват побоите, заплахите и изнудванията, за да накарат поредния боклук да признае престъпленията си и да дели заграбеното с тях. Та нали тъкмо те, по-добре от всички познават механизмите на престъпността. След като тези над тях го правят безнаказано и облечено от закони, да не са по-глупави от тях? Защо да не помислят и за себе си? Така обикновенно се стига до днешното ни дередже. Макар и изключения, това вече ще се случва все по-често. Защото, както казва нашето управляващо Слънчице - „матриалът” е такъв, т.е обществото, от което и те са част.
Вчера бе празника на МВР, но той вече не е моят...
Светослав Атаджанов
