НЕЩО КАТО НАРЪЧНИК-ВЪЗВАНИЕ
Напоследък чета книги за установяването на диктатурите в Източна Европа - и комунистическите едно време, и сегашните. Като че има няколко принципа, следвайки които можем да забавим стоварването на диктатурата с пълна сила върху главите си:
* Спирайте разговорите с всеки, който, след като ви замерва с абсурден аргумент ("България е колония на САЩ" например), след това отговаря на вашите разумно фактологически съждения с нещо от репертоара на: "В Америка бият негрите" или "Путин все пак ще ви разкатае фамилията".
* Не водете разговори с хора, които демонстрират липсата на всякакво възпитание. Това често е номер, но дори и да не е - с невъзпитани хора не може да има спор. Затова: не ходете по медиите, когато знаете, че насреща ви ще бъде изправен невъзпитан човек. Civilization идва от civil, което покрай другото означава "учтив". Пазейки добрите обноски, пазим цивилизацията.
* Не слизайте на тяхното псуваческо ниво, колкото и да сте провокирани. Така те ви побеждават. Ако се налага - един зад врата, без псувни, върши по-добра работа.
* На псувачите напомняйте, че техните родители не са ги възпитавали в такъв дух и че едва ли те биха искали техните деца така да говорят. Помага по-често, отколкото може да предположи човек (може би защото се включва някакво атавистично уважение към предците). Проблемът с апела към децата е, че повечето от тия нямат такива. Защо нямат - това е много дълъг разговор, не е за сега.
* Когато ви тормозят ченгетата на квартално ниво, говорете им непрестанно за европейски договори за граждански права (не "човешки", това би било грешка) валидни на територията на Територията.
* Не е задължително да подписвате предлаганите ви от ченгетата "предупредителни протоколи". Можете да откажете без особени последствия.
* Когато водите спор пред публика - медии, фейса, задачата ви не е да победите отсрещния простак-трол-гербер-руснак. Те не търсят победа с инструментите на разума и затова няма да се признаят за победени от тия инструменти. Задачата е поне някакво критично малцинство от наблюдаващата публика да реши, че е на ваша страна - т.е. на страната на цивилизацията.
* Когато по телефона ви заплашат, че знаят как да се оправят с вас - поканете ги да демонстрират това си умение пред публика. Назначете им среща "на мегдана". Никога не идват (знам от опит); и спират да заплашват по телефона.
* Ако дойдат да ви вземат бизнеса - вдигайте врява до небесата: медии, омбудсман, адвокати, каквото се сетите. Ако си траете - гаранция, че ще ви вземат каквото си поискат. Ако викате - ще вземат на комшията. Докато и той не се научи да вика.
* Ако ви (жена ви, съпруга ви и пр.) уволнят от общинска служба, защото сте "гад" - съдете ги за пари. Ще се учудите колко хора в крайна сметка успяват в това начинание.
* И се организирайте. Пред организирана съпротива като правило клякат (т.е., след като са опитали да сплашат участниците и не са успели).
* В това съюзяване трябва да се знае, че съюзите са по определен въпрос и до време. По този въпрос и само до него. Ако тръгнете да търсите единомислие по всички въпроси, преди да се съюзите - то, преди да се съюзите, ще сте се напопържали на леви, десни, зелени, червени и пр. А врагът ви ще потрива ръце и ще разлива уискито, купувано с парите, крадени от вас.
* Много е важно да не ви е страх. Страхът е смъртта преди смъртта (прочетете пак Дюн). Освен това нестрахуващият се човек дава личен пример и вдъхновява и други да правят същото.
*Ако се налага компромис с бандитската власт, винаги мислете преди това: как бихте обяснили този компромис на децата си? Версията "трябваше да се яде" те няма да приемат, гаранция.
* Индивидуалната съпротива не е за подценяване: позиви, надписи по стени, интернет, флаш-моб. Какво ни пречи да съберем по двадесетина лева и да възстановим барелефа на Ленън на стената на стария нотариат в София?
* И най-важното (дължим го на манифеста на Хавел "Властта на безвластните"): живейте до максимална степен на принципа "все едно": все едно сме демократична държава, все едно има разделение на властите, все едно има върховенство на закона, все едно има свобода на словото, все едно имате неприкосновени права.
И друго разбрах от книжките (прекарани през собствен опит, разбира се). Когато диктатурата е квартално-апашка - както се очертава да е у нас, с всяко нейно засилване като нейни слуги се проявяват все по-нагли и все по-глупави хора (както тия дни стана с отвличането на либийския кораб, разни интервюта на разни властимащи и пр.). Тяхната наглост отблъсква все повече хора, дори онези, които вече са коленичили. А тяхната глупост им гарантира постоянни разгроми - т.е. постоянно отслабване на силата - в сблъсъка с реалността. За илюстрация следете казуса "кораб" и казуса "Иванчева".
Мракът пада над Отечеството. Няма страшно обаче, стига да знаем, какво и защо правим.
----
Коментарът е от профила на Евгений Дайнов във фейсбук
