Покрай сухото, гори и мокрото. Горкият Зуек има неблагоразумието във времето около интервюто на бившия му шеф, да пусне публикация, че напуска България. И лавината на обществения гняв се насочи към него. Отново от сълзи и сополи защо тоз хубав човек си е тръгнал оттук и: видите ли какво става с талантливите българи, до това: да си ходи, той е виновен, а и рисува лошо.
Всъщност какво Ви направи човека, не разбрах. Всеки има право да се опита да уреди живота си, включително да замине за чужбина. Личен избор. Да, прав е, че тук нещата не са се оправили. Но пък някои искаме тук да се оправят нещата. Както и да е, не го съдя, че си е тръгнал. Не го упреквам, но и не го възхвалявам. Само се чудя защо е тази силна обществена емоция по случая.
Особено изумях от коментарите на една инфлуенсърка колко грозни били картините му. Ми не ги гледайте, кой Ви кара! Да не е накарал държавата да му направи изложба в Лувъра, като един друг, вече бивш министър? Да си рисува човека. Не спирайте изкуството, ей миналия век в началото един художник така са го критикували и е превзел Полша!
Обществото дотолкова е изтрещяло, че си търси идоли и врагове навсякъде. Навсякъде се делим. Дори когато не е обществено важно. И докато съм на твърдото мнение, че политици и общественици трябва да са под прожекторите и критиката е здравословна, то не мога да приема същото за частния живот на хора, които не се бутат в политиката или не се напъват да формират общественото мнение. Оставете ги да си живеят живота така, както са си избрали.
Така, че, пожелавам всичко добро. На всеки, който е решил да промени живота си. Това не ни засяга. И като не можем да помогнем, поне да не пречим.
Елена Гунчева
