На дълъг път се тръгва с план, с добро оборудване и опитни водачи.Връх се изкачва не само с ентусиазъм, но най- вече с обмислени стъпки , предвиждане за възможните ситуации и подготовка.
Същото е в политиката.
Добрите намерения не са достатъчни.
Самочувствието е опасно.
Работата в екип е задължителна, а подбора не екипа не се определя от Гугъл или от роднински и приятелски връзки.
Водачът има опит, воля и сърце.В нашия случай - българско, а не туптящо в нечие посолство.
Поредният препъни камък в българската политика няма да изкачи върха.Не може.
И не заради липсата на опит, не заради пандемията, не заради войната.
Сто дни са сто дни.
Ако заявките за промяна бяха подплатени с конкретика - ясна дългосрочна и краткосрочна стратегия, приоритети по сектори, законопроекти , може би нещата щяха да са други.
Ако авторитетите не бяха чужди организации и правителства, нещата щяха да са други.
Правителството няма да изкачи върха.
А ние, ние продължаваме да стоим долу и да гледаме слънцето, заслепени от надеждата да го достигнем.
Но, както се казва " И това ще мине"
Важното е да научим урока, че връх се изкачва с добри водачи.
Добри не защото те го твърдят, добри не защото ни харесват , добри не защото отчаянието замъглява погледа ни.
Избираме с ум и тръгваме със сърце.
И ще покорим върха!
Румяна Ченалова
