Има спор кой е въвел понятието "бойкономика". Но авторството не е важно, по-важно е какъв смисъл може да бъде вложен в него с днешна дата. Най-общо казано, при нея цялата държава е строена и Той й подхвърля пачки. При бойкономиката желаното се приема за действителност.
"С погрешните си антикризисни действия българското правителство е задълбочило и удължило ефекта на глобалната финансова и икономическа криза в България." Това твърдят от Виенския институт за международни икономически изследвания в най-новото си проучване на икономиките в Централна и Югоизточна Европа. "Имайки предвид относително доброто здраве на българската икономика преди избухването на глобалната криза, причините за настоящото й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната", отсичат икономистите във Виена. Този доклад е отпреди десет години за тогавашната кризисна ситуация, но за жалост изводите са актуални и сега, при коронакризата.
Изхвърляне
При среден ръст на европейската икономика за третото тримесечие 11,6% българската бележи само 4,3% покачване, което не е дори наполовината на спада от 10,1% през предишното тримесечие, отчита Евростат. И мечтите на правителството за 3% спад за 2020 г., на които се основават бюджетите за тази и за следващата година, както и да стъкмява данните НСИ, са почти невъзможни. Преди време избухна скандал именно заради манипулирането от НСИ на данните за ръста за м.г. на 3,6%. Впоследствие той трябваше да бъде коригиран на 3,3 и на 3, а реално бе изчислен от професорите по икономика, включително от Ханке, на около 0,9 на сто. Което е знак за рецесия. Това означава, че очакваното още идната пролет възстановяване се отлага и достигането на нивата от 2019 г. трудно ще стане преди средата на 2022 г. Проправителствените икономисти, които се опитват да представят актуалните данни за добра новина, предизвикват жалост. На фона на фактите странно звучат и думите на премиера за икономически бум: "Нещо, с което не могат да се похвалят много страни в Европа." Най-страшното е, че нашата икономика е твърде малка, а най-големите в съюза са сред отличниците по скок с 4-кратно по-голям прогрес от нас. Това говори също, че нещо не е наред в управлението на икономиката.
Последното изхвърляне на Борисов бе малко преди Евростат да публикува последните сравнително слаби данни за БВП на страната за лятото, когато бизнесът се очакваше да се съживи след пролетната блокада заради КОВИД-19. Средно през третото тримесечие икономиките на ЕС са нараснали с 11,6% спрямо април-юни 2020 г., докато ръстът на БВП на България е едва 4,3%, обяви Евростат. Това означава, че българската икономика бележи слабо възстановяване през лятото, въпреки че през пролетта икономическият спад бе сравним със средноевропейския (10,1% свиване у нас при 11,4% в ЕС). Сега Чехия отчита ръст на тримесечна база от 6,2%, Полша - 7,7%, Словакия - 11,7%, Унгария - 11,3%, Германия - 8,2%, а най-пострадалите от кризата южни държави, които отбелязаха рязко свиване през пролетта, отскачат с високи стойности: Италия - 16,1% растеж, Испания - 16,7%, Франция - 18,2%.
Всичко това се сблъсква с бодряшките писания на премиера във Фейсбук. Той се похвали, че докато "Европа и светът са в криза, българското производство расте". Явно Борисов има предвид друго съобщение на Евростат, според което ръстът на промишленото производство в България през септември (2,3%) е един от най-високите в ЕС. Това е вярно, но "успехът" от септември е по-скоро еднократно явление, защото през май, юни и юли българското промишлено производство се представи доста по-слабо на фона на средноевропейските стойности. В периода април-юни статистиката измери влошаване на всички макроикономически показатели. Крайното потребление се понижи с 2,1%, инвестициите намаляха със 7,9%, износът на стоки и услуги падна с 22,1%, а вносът - с 20,4%.
Последствия
Последствията от пандемията удариха първо индустриите, които работят предимно за износ и са силно зависими от доставки на суровини и компоненти от Китай. Сериозно пострадаха българските производители на компоненти за автомобилната индустрия. Заради срива в световните продажби на автомобили бяха затворени редица производства в Европа, най-вече в Германия, а това доведе до спиране за няколко седмици и на голяма част от българските им подизпълнители. Временно спряха и машиностроителни предприятия заради блокирани доставки със страни като Русия и Италия през март и април. Впоследствие осигурените "зелени коридори" за международния превоз на товари в Европа позволиха на компаниите да заработят сравнително нормално в условията на коронавируса. Седмица след обявеното на 13 март извънредно положение премиерът Борисов гръмко обяви антикризисен пакет от мерки на стойност 4,5 млрд. лева (2,25 млрд. евро). Пет месеца по-късно огромната част от тези средства все още са на хартия.
Първи мерки
Една от първите мерки бе предоставяне на 700 млн. лв. (350 млн. евро) на Българската банка за развитие, с които тя да бъде гарант пред търговските банки за отпускане на евтини кредити за пострадалите фирми и разпуснатите в неплатен отпуск работници. Тази мярка бе силно критикувана от бизнеса и гражданите, които очакваха безвъзмездни помощи, а не заеми, които после да връщат. От предназначените 200 млн. лв. за безлихвени кредити за хората в принудителен неплатен отпуск, както и за тези със свободни професии, затруднени да ги практикуват, към края на август са раздадени само 70,7 млн. лв. на около 17 000 души. Подкрепата на малкия и средния бизнес с гарантирани от държавата нисколихвени заеми стартира едва през юли и към момента отпуснатите средства са съвсем малко.
С актуализация на бюджета бяха отделени 1 млрд. лв. за запазване на работни места в частния сектор. С тази цел стартира антикризисна програма, с която държавата поема изплащането на 60% от заплатата на работника. Бизнесът не бе във възторг. Фирмите, които нямаха никакви приходи, не можеха да си позволят да плащат и лев, за да задържат своите служители. Показателно е, че до момента от определения бюджет за този вид подкрепа са използвани едва 20%. От септември схемата, популярна като 60/40, стана 80/20, т.е. държавата ще окаже по-голяма подкрепа, но само за два от най-засегнатите сектори - туризма и автобусния транспорт. Властта предприе още една спорна антикризисна мярка - ДДС бе намален за ресторантьорските услуги от 20 на 9%.
България бе една от малкото страни в ЕС с единна ставка на ДДС 20% за всички стоки и услуги, с изключение на туристическите настанявания, облагани с 9%. Управляващите обясниха, че при по-ниска ставка на ДДС за храните и безалкохолните напитки заведенията ще могат да формират по-голяма печалба и това ще компенсира загубите от затварянето им за два месеца по време на извънредното положение.
Възмущение
Голяма част от обществото, както и много икономисти и финансисти, се възмутиха от този реверанс на държавата към сектор, който се слави като един от най-сенчестите у нас. Дори финансовият министър обяви, че не подкрепя мярката, но тя бе гласувана от мнозинството в парламента със срок на действие до края на 2021 г. После с намалена ставка на ДДС се сдобиха и продажбите на книги, бебешки храни и пелени, услугите на фитнес зали, басейни и всякакви спортни съоръжения. Както можеше да се очаква, намаляването на данъка не доведе до сваляне на цените, а тепърва ще се отчита как ще се отрази на постъпленията в бюджета. В същото време драстично закъсняват очакваните безвъзмездни помощи от различни европрограми. Няколко месеца бяха на нужни на правителството да пренасочи неизползвани пари от утвърдените преди години европейски програми към мерки, специално създадени заради коронавируса. Още през май 27 000 микро и малки фирми кандидатстваха за грантове до 10 000 лв. (5000 евро), но заявленията на част от тях все още са в "процес на разглеждане". Бавят се грантовете и за средните предприятия - едва през август започна кандидатстването за разпределение на 200 млн. лв.
Може би най-ефективната антикризисна мярка бе възможността за отсрочване на банкови кредити. Шестмесечен мораториум върху вноските по заеми бе въведен още през април. До септември фирми и домакинства са отсрочили банкови задължения за 9,061 млрд. лв. Над 14 100 предприятия са отложили плащането на почти 7 млрд. лв. (19% от всички банкови заеми на фирмите). А малко над 93 000 физически лица са отсрочили вноски за 2 млрд. лв., което е 8,3% от всички заеми за домакинствата.
Цяло лято не можа да стартира и одобрената ваучерна схема за подпомагане на туризма, по която държавата субсидира с 210 лв. едноседмична почивка в България. Правителството силно ограничи обхвата на тази мярка и на практика я обезсмисли. Пир по време на чума, така Българската търговско-промишлена палата (БТПП) определи увеличените от 1 август заплати на държавни служители. "За всички е ясно, че управляващата коалиция иска да спечели повече гласове на предстоящите избори. Натоварването на бюджета с допълнителни разходи, в това число и за неправомерното увеличение на заплатите на служителите в раздутата държавна администрация, без наличие на електронно правителство и без съкращение на административния апарат, поставя в опасност целия бюджет на държавата", предупреди БТПП.
Програма
След като преди дни правителството почти затвори държавата, от БСК поискаха да бъде приета Национална програма за подпомагане на българския бизнес. И предлагат да се създаде специален фонд, от който компаниите да имат възможност да получат бързо компенсациите от държавата. Това обаче едва ли ще се случи, като се има предвид досегашната практика - Борисов се мъчи да гаси пожари с хаотично хвърляне на пачки и с лавина от обещания и мъгляви намерения. Пандемията върлува вече девети месец в България, но за това време управляващите не можаха да осъзнаят две важни неща. Първо - не можеш да помогнеш на всеки, затова е важно добре да подбереш кого ще подкрепиш. И второ - не може да си правиш всеки ден пиар, бъркайки в бюджета, все едно е каца с мед.
автор:
Евгени Гаврилов
duma.bg
