След няколко дни на 1 юни ще се навърши година, откакто софиянци и гостите на столицата пътуват с билетче от 1,60 лв. Увеличението с цели 60% беше предложено преди 12 месеца от тогавашния изпълнителен директор на "Центъра за градска мобилност" (ЦГМ) Симеон Арнаудов с аргумента, че с единичния билет се осъществявали случайни пътувания, а те навсякъде в Европа са скъпи. Новата цена беше поискана, за да се стимулират покупките на карти.
През февруари т.г. Софийският административен съд отмени наредбата, с която бе увеличена цената на билета, но битката продължава във ВАС. С колко са се увеличили приходите на ЦГМ, достатъчни ли са, за да попълнят дупката, зейнала от недофинансирането на обществения превоз в столицата, не е ясно. Както не е ясно и какъв е страничният ефект от увеличението, колко граждани то "качи" обратно в личните им автомобили и как това се отрази на чистотата на въздуха в София. Тези въпроси остават засега без отговор, но одит на Сметната палата на дейността на ЦГМ хвърля светлина за случващото се в общинската фирма през периода от началото на 2014 г. до средата на 2016 г. А то
никак не е обнадеждаващо
Оказва се, че общинското дружество няма изработена стратегия за развитие, нито поставена бизнес задача. Назначаването през 2012 г. на състава, управлявал ЦГМ до август 2014 г., е без проведен публичен подбор, което е в разрез с нормативните изисквания. Макар през 2014 г. такъв подбор формално да е направен, Сметната палата констатира, че изборът на управленския екип отново не съответства на Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и за упражняване правата на общината в търговските дружества. Решението на Столичния общински съвет (СОС) за избор на управляващи не съдържа бизнес задача в съответствие със стратегията за развитие компанията. Публичният подбор, направен през 2016 г., вместо да поправи грешката, я затвърждава и превръща в практика. Дружеството така и няма разработена и утвърдена стратегия за развитие.
Бизнес задачите за 2014 и 2016 г. само частично са в съответствие с нормативните изисквания, не са заведени в деловодната система на дружеството, не съдържат дата и подпис, удостоверяващи изготвянето им, което поставя въпроса дали са били изготвени в срок или са писани на коляно заради проверката на одиторите. За 2015 г. проверяващите не са открили разработени бизнес задачи. Което означава, че адекватността и ефективността на бизнес плановете на ЦГМ и отчетите за изпълнението им са компрометирани. Вместо стратегия за развитие на дружеството, СОС в качеството му на собственик на капитала е представил на одиторите свое решение, одобряващо стратегически документи за развитие на движението в Столична община, което означава, че ЦГМ работи без дефинирани цели - по волята и каприза на директора му или на хората, които могат да му наредят едно или друго действие - столичния кмет, председателя на СОС или някой друг.
Защо ЦГМ има ключово значение за обществения превоз на пътници в столицата? По силата на договор със столичната община ЦГМ организира, управлява, контролира, отчита и окачествява превоза на пътници, контролира редовността на пътниците и се разплаща с транспортните оператори. Проектът на договор между ЦГМ и СО е изготвен през 2015 г. от външно адвокатско дружество срещу сумата от 23 880 лв. с ДДС. В процеса на обсъждането му от ЦГМ са ползвали консултации на друго адвокатско дружество, а самият договор не е съгласуван с юристите на ЦГМ. Въпреки това той е приет на заседание на СОС, което задължава страните в тримесечен срок да разработят клаузи за неустойки и санкции, които да бъдат включени в текста. Сметната палата констатира, че това решение на СОС не е изпълнено. Договорът не съдържа клаузи за неустойки и санкции, което поражда риск за страните да не бъдат обезщетени или компенсирани в случай на неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията. С други думи, няма финансов мотив за ефективно изпълнение, т.е. дори ЦГМ да управлява и организира обществения превоз на пътниците зле, наказания няма. Липсват такива и за общината в случай, че тя например не плаща своевременно на ЦГМ за услугата.
СО има отделни договори с транспортните оператори за обществен превоз на пътници, които са от 2007-2008 г., като ЦГМ не е страна по тях, но на основание на договора си със СО има задължения да контролира дейността им, да я приема и да извършва плащания към превозвачите. От финансовите отчети на ЦГМ става ясно, че СО недофинансира обществения превоз на пътници с милиони левове. Към средата на 2016 г. сумата възлиза на 150 млн. лв. Общественият превоз на пътници се финансира от продажбата на билети и абонаментни карти, осъществявана от ЦГМ; средства от държавния и общинския бюджет за компенсиране на пътуванията, осъществявани при преференциални условия от определени категории лица; приходи от реклама и от дейността "Платено паркиране и принудително задържане".
През 2016 г. от ЦГМ са изпращани писма за потвърждаване на дължимите милиони левове от Столичната община, но такива няма върнати в дружеството, констатират одиторите. Вместо това СОС като едноличен собственик на капитала на "Столичен електротранспорт", "Столичен автотранспорт" и "Метрополитен", без да има право на това, нарежда на трите компании да обезценят вземания на стойност 30 млн.лв. от ЦГМ, т.е. да престанат да си ги търсят от дружеството, а то пък да не ги претендира от общината. За да "закърпи" някак положението с недостига на средства, решение на СОС задължава ЦГМ да тегли кредит в размер на 81 млн. за погасяване на натрупаните задължения към транспортните оператори. Кредитът е до 2024 г. Годишната вноска е около 12 млн.лв. и се финансира с част от приходите на ЦГМ.
Защо дупката в бюджета на общината расте?
Съгласно договора, сключен с вътрешните транспортни оператори за обществен превоз на пътници, възнаграждението им за предоставяната услуга за километър маршрутен пробег се определя от одобрена от СО икономическа рамка на оператора за съответната година. Да де, ама Сметната палата не открива такива одобрени икономически рамки нито за 2014 и 2015 г., нито за 2016 г. Съгласно Методиката за изготвяне на икономическата рамка, възнаграждението на операторите, което се плаща от ЦГМ, се формира като разлика между планираните разходи за дейността обществен превоз на пътници и прогнозните стойности на приходите. Направено по този начин обаче, то въобще не е обвързано с приходите, които получава ЦГМ и води до формиране на нереални стойности на средствата, необходими за изпълняване на транспортната задача, възложена от СО, констатират одиторите. Те установяват също, че през проверявания период транспортните оператори са обърнали процедурата наопаки. Сочили са разходи, съобразно прогнозните приходи, давани им от ЦГМ. На какво основание ЦГМ прави корекции одиторите не могат да установят. Те нямат и отговор на въпроса защо в предлаганата от ЦГМ икономическа рамка няма анализ на проблема със системния недостиг на средствата за заплащане на транспортната задача и защо не се предлагат мерки за преодоляването му.
Един от начините за финансиране на обществения превоз на пътници е чрез сумите, събирани от дирекция "Паркиране и мобилност" за дейност "платено паркиране и принудително задържане". В изготвения от ЦГМ проект за икономическа рамка за 2016 г. обаче тези приходи не са посочени. Аргументите за това са липсата на договор между СО и ЦГМ за организацията и реда за паркиране и препоръка на одиторското предприятие, заверяващо финансовите отчети на ЦГМ, съгласно която дружеството не следва да включва тези приходи в икономическата рамка. Позовавайки се на тях в доклада си, придружаващ икономическата рамка за 2016 г., изпълнителният директор на ЦГМ прави предложението за увеличаване цената на превозния документ от 1 лв. на 1,60 лв., и на картата за 10 пътувания от 8 лв. на 12 лв. Както и за въвеждане на нови три вида превозни документа. Очакваният ефект е увеличение на приходите с 15,5 млн.лв. В доклада не се съдържа информация за механизма, по който е определена предлаганата по-висока цена на превозните документи, констатира Сметната палата. Няма и анализ какъв ще е ефектът върху приходите от продажбата на превозните документи за ЦГМ, а оттам и как това ще повлияе върху недостига на средствата за плащане на обществен превоз. Тогава
къде отиват милионите,
събирани от дейност "платено паркиране и принудително задържане"? Отговор на този въпрос няма.
Гражданите, плащащи цяла година 60% по-висока цена за билетчето, логично са се надявали, че предоставяната им услуга ще е с по-високо качество или поне, че някой ще обърне внимание на жалбите им. Напразно. Сметната палата констатира, че транспортните оператори не са представяли месечни отчети на броя на жалбите на пътници и решенията по тях (вписани в специален регистър), за което следва да бъдат санкционирани. Те обаче не са глобени, понеже в договорите за обществен превоз на пътници не са предвидени санкции при неизпълнение на задължението за поддържане на регистър на жалбите и решенията. Върховният административен съд засега остава единствената надежда на столичани, ползващи градския транспорт на завишена цена. На повече не могат да се надяват при положение, че СО години наред управлява обществения превоз без стратегия, ден за ден.
"Скритите" приходи:
Численост на персонала на ЦГМ към 30.06.2016 г. - 1281 човека.
Приходи от почасово паркиране, таксувано с sms:
2014 г. - 8,5 млн.лв.
2015 г. - 9,1 млн.лв.
До 06. 2016 г. - 5,5 млн.лв.
Над 80% от приходите за кратковременен престой са от sms-самотаксуване.
Приходи от служебен абонамент:
2014 г. - 5,2 млн.лв.
2015 г. - 5,1 млн.лв.
До 06.2016 г. - 2,5 млн.лв.
Общият брой договори, сключен за одитирания период е 1130 броя.
Приходи от поставяне на скоби:
2014 г. - 3,1 млн.лв.
2015 г. - 3,6 млн.лв.
До 06.2016 г. - 1,8 млн.лв.
Светла Василева
http://duma.bg
