Гледам филма на БНТ за Гео Милев и Йосиф Хербст.
Патетиката на филма може да ви направи уплашен циник.
Защото дали виждате нещо, което виждам аз?
Тормозът и заплахите срещу тия поети и инакомислещи живи хора са като днешните.
Списъците за разправа и саморазправа, проскрипциите са в протосъстояние, но са на същия принцип - “тия не са от нашите”. Заканите чувате ли?!
И щом “не са от нашите” - се почва една спирала от уволнения, остракиране, интерниране и завършва с екзекутиране. Тогава буквално екзекутиране, днес още по мъчително и перфидно.
Кафенетата, кръчмите, компаниите и тогава са като днес разделени - сцепени на две, на три, на четири и на сто.
Разделение, което се изражда в мъст. Идеологии, чужди като раково заболяване, впити в умовете на различните групи. Едните имат власт, другите нямат. Едните убиват другите.
После се обръща наобратно историята. Вторите убиват първите, без съд, без присъда.
И тогава и сега ние не знаем за това колко ги влачат поетите по съдилища. Не знаем къде изчезват. Не знаем как катастрофират. Съвременниците не знаят нищичко. А и не им пука.
На съдебното дело на Гео Милев не идва никой, не идва ни един приятел или съмишленик, дори и единият свидетел в негова полза не се е явил. И тогава е било както сега - защото е най-добре да си траете.
Хора, убити заради думите им.
Защото някои реплики на поетите, примерно в стиховете на Гео Милев са накарали царя да се вбеси. Други са вбесени от Йосиф Хербст.
Днес знаем кой беснее и с какви думи се саморазправя с журналисти и инакомислещи. Дори сега имат организации за издаване на присъди на поетите. Последната е от днеска - БХК осъжда на уволнение поетесата Соня Момчилова.
Кои са БХК? Те са новата съдебна система?!
Отвън дошли лейбъристи, от Англия и САЩ.
Говорили с Гео Милев, той изтърсил каквото му е на душата и ги помолил да не му казват името в тия информации за терор. Лейбъристите веднага казват на журналисти във Виена откъде им е информацията.
Гео Милев застава на мушката.
Жена му го търсила по затвори и участъци. И като сега - не й казвали нищо. Тук не е информация.
И сега е така. Кое сега не е така?
Но онова време и днешното време най-много си приличат по омразата. По липсата на разговор между мразещите се. По блокажа на Фейсбук и отказа да свалиш шапка на опонента си, дори за поздрав. Желанието само твоите думи да са думи.
Всичко друго като думи трябва да умре.
Тая профанска философия винаги е финансирана и обучавана отвън. Както сега, така и тогава. Врагове на народа, дефинирани по наръчници ту от Берлин, ту от Москва.
Помните ли кой номер е черепът на Гео Милев в масовия гроб на Илиенци?
Това е най-важното число в нашето уж общо живеене. Не защото е на Гео Милев, а защото е символ на едни кървави цикли в нашата история, цикли в които се избиват поетите.
И се избиват не един друг. А идеология след идеология избива всички поети. От о̀мраз и неразрешаване на инакомислещи мозъци, намиращи се в череп номер… Кой е наред?
Мартин Карбовски
