Мили, Ганьо (обръщам се към теб с истинското то ти име, макар да знам, че имаш много псевдоними: Б.Б., Цв. Цв., Петков, Нинова, Манолова, Паси, Х. Иванов, Каракачанов и др.)!
Никога не съм поставял под съмнение твоя цинизъм, лицемерие, липса на мозъчна дейност, продажност и самозабрава, но последните месеци ти доказа, че в процеса на себедоказване като носител на всички тези „качества“ ти не познаваш граници и винаги си готов да покоряваш нови и нови „върхове“. Поводите да ти пиша са няколко, но най-вече искам да те поздравя за това как смело буташ държавицата ни към поредна национална катастрофа, верен последовател на своите предшественици, заемайки за пореден път погрешната страна в конфликт, в който нямаш най-малкото моралното право да отваряш немитата си уста.
Оставям на страна факта, че си готов в себедоказването си като майкопродавец да подадеш ръка на един режим (режимът „Зеленски“), който през последните 8 години прие и измени редица закони, с цел да бъдат дискриминирани, пречупени и подчинени етническите малцинста в Украйна. Но кажи, Ганьо, как да оставя настрана факта, че от тези промени, равни по действие с апартейда, бяха потърпевши и десетки хиляди етнически българи (наши братя и сестри) в Украйна, които ти не защити, а много от тях бяха преследвани и малтретирани- социално, психически…физически.
Тези промени в законите са аналог на Хитлеровата инициатива по разделяне на качествения от некачествения човешки материал и предприетите от него мерки, тези промени не само ограничиха правото на съществуване на малцинствата в Украйна, те пречупиха духа им... През последните 8 години правителството на Украйна успя да отдели качествения от некачествения материал с най-различни средства и с цената на много невинни човешки животи и съдби. Блед пример за тази „благородна“ инициатива на твоя нов приятел Зеленски е спирането на тока и водата на областите с руско население и спиране изплащането на пенсии на пенсионери от руската етническа общност и други малцинствени групи, живеещи в Украйна, обричайки по този начин на бавна смърт десетки хиляди деца и възрастни. Не ме разбирай погрешно, Ганьо, аз не ти се сърдя, ти толкова си можеш, пък и толкова си и чел (изключая комиксите за Спайдърмен и капитан Америка).
Ще карам отзад напред, Ганьо! От кумова срама бе редно да не заемаш страна в конфликта и да се въздържаш от изказвания, при все че руските инвестиции са с най-голям дял в държавата ни, при все че руският турист от години спасява туристическия ти сезон и е най-желан гост всяко лято. На кого ще разчиташ това лято, мили Ганчо, на английския турист може би, който идва с 20 паунда в джоба на почивка и оповръща и руши цялото южно Черноморие и който създаде на курортите ни славата за упадъчна дестинация! На фона на оповръщаната ни от чужди зловредни намеси държава, ти отпускаш и парична помощ на украинските граждани, дошли в България, които обсебиха моловете ни, за която помощ българските пенсионери и майки не биха могли дори да си мечтаят! Имай срама, Ганьо, имай срама! За капак без срам, ни сурат, се кланаяш от името на българския народ на човека, отговорен за избиването на десетки хиляди деца и жени в близкия изток и за разпродаването на безценно за човешкия род историческо наследство. Ех, Ганчо, толкова за настоящото!
Предложенията ти за събаряне, преименуване, преправяне и т.н. на руски паметници, изградени от „признателна“ България към руския НАРОД (не към Путин) ме накара дълбоко да се замисля и тогава си спомних за един български писател, ти не си го чувал, камо ли да си чел негови произведения, но аз ще ти разкажа за него, този писател се казва Димитър Талев, можеш да го провериш в Гугъл, Ганьо, не се страхувай да излезе втора гънка на мозъка ти, не е страшно! Та този велик български писател е създал редица шедьоври, един от които кръстил „Преспанските камбани“. Види се още преди повече от 100 години са се водили спорове „за“ и против“ Русия, търсил се е отговор сред народа на въпроса: „политика или търсене на справедливост е освобождаването на България от Турско робство от страна на Руската империя…“
Аз смятам, че Талев е дал точен отговор на този въпрос, чрез думи, придадени на един от неговите герой, който в спор за истинските намерения на Русия по повод освобождението, казва така: „Аз не знам…не знам каква е била руската политика, каква е била политиката на царя, на министрите му…и това е друга Русия, НО аз знам, че руският НАРОД тръгна да воюва, за да освободи българския НАРОД от вековно робство.
Двеста хиляди руси паднаха по бойните полета. Аз бех там и зная. Ти говориш за прогрес – да! А руският НАРОД се бори за правда, търси правда…“ Мили Ганьо, НЕ пипай Альоша с мръсните си ръце! Това не е паметник за признателност към Путин, това е паметник за признателност към руския НАРОД, освободил БЪЛГАРСКИЯ, към всички онези двеста хиляди мъже, оставили костите си в българската земя и към техните сираци.
Назад Ганьо, не си дорасъл….дорасъл е само цинизмът и лицемерието ти!
адв. Марин Поповски
