Покрай сблъсъка си с различни институции и гледайки какво става дори на най-високо ниво в държавата, стигам до извода, че държавата не работи. Все още има някакви тикове, които внушават усещане за движение, но истината е много по-печална.
Раздутата администрация е на принципа: "Всеки подпис - крачка към затвора", затова се стремят да не правят нищо. Обикновено се разгаря така наречената административна буря при прехвърляне на преписките от едно бюро до друго, докато хванат административен мухъл - тоест на човечеца, подал искането, да му писне и повече да не им досажда да пита. Ако е толкова нагъл да си търси правата в съда, то странните срокове по различни закони доста успешно успяват да предотвратят успешно осъждане. Като например подпомагането на земеделските производители - ако не обжалваш мълчалив отказ при изтичане на срока, а те се произнесат изрично след срока, то ти си пропуснал срока, защото заповедта всъщност не е заповед и не е изрично волеизявление, пораждащо права и задължение. Поне според съдебната практика. Но гражданина това не го знае, а при всяко обаждане с истеричен въпрос докъде, по дяволите, са му стигнали нещата, спокойно му се отговаря: "Ама гражданино, не се изнервяйте, работи се, знаете ли колко сме претрупани, ще ви се издаде каквото сте поискали, почакайте.".
Поръчките всъщност са едно пране на пари, а хората остават с усещането за магистрали и пътища, а не с истински такива. Затова пък усещането за корупция е толкова реално, че направо усещаме как ни бъркат в джоба!
Прокуратурата се задейства само при джебчийски кражби, серийни убийства, станали публично в центъра на града и срещу неудобните на властта. Простосмъртни неща като документни измами, имотни измами, длъжностни присвоявания и т.н., са извън взора им.
Почти няма служба, която да си изпълнява задълженията в срок, ясно и точно. Всичките държавни агенции, комисии, отдели и прочие глупости, работят по различен начин, с различни правила, каращи гражданина и понякога адвоката му да изпадат в истерия. А резултатът обикновено е харченето на много пари и никакъв резултат или такъв след години, когато вече ти е все тая какво ще стане.
Правосъдието е като БДЖ - мръсно, бавно и тежко. Ако не се развеждаш или нямаш споразумение по делото, обикновено за елементарни дела си висиш с години в съда. А усещането за беззаконност нараства ведно с убеждението, че за милиони няма закони, а за кокошка няма прошка.
И всъщност въпросът е: ИМАМЕ ЛИ РАБОТЕЩА ДЪРЖАВА? Или просто мафията е завзела държавните институции, също както май@@ са влезли например в залата за управление на АЕЦ, и натиска произволно копчетата с усещането за забавление, а всъщност у публиката усещането е за катастрофа всеки един момент....
Елена Гунчева
