Държавната власт, разбира се, се разпада пред очите ни. На плажа "Корал" нощно време полицията тараши палатки – както правеше народната милиция в средата на 80-те години, когато се разпадаше социализмът. По плажа на "Каваците" дефилират въоръжени мутри, събиращи рекет – както правеха в средата на 90-те години, когато държавата беше се снишила и предала цялата власт на гангстерите. На все повече места в страната нискочели австралопитеци бият нормални хора пред потресените погледи на туристите.
Държавата се разпада, защото е превзета от шайка шмекери, групирани около ГЕРБ. Примката е стегната и нищо, което държавата прави, не е в интерес на гражданите. Шайката е убедена, че окончателно е плячкосала властта и разполага с нея в свой интерес. Както беше обяснил Емо Ротманса още при първото управление на Борисов:
"Властта е наша... правим, каквото си искаме..."
Всяко едно действие, произвеждано от сегашната власт, има за цел да обслужи нечий частен интерес. Не – общото благо, а: нечие партикуларно благо. За да се случва това безпроблемно, обаче, е необходимо от главите на хората да бъде избита мисълта, че са граждани – че контролират властта.
Именно намерението да бъдат премахнати гражданите, т.е.
хората да бъдат преформатирани в зависими крепостни селяни
обяснява инак изненадващо мракобесническите законопроекти, с които напоследък ГЕРБ наводнява парламента.
Те могат да бъдат групирани в три основни групи:
1. Законопроекти, чиято цел е да постави гражданите в положението на онази постоянна гузност пред "органите", която беше характерна за комунистическите режими. Премахването на табелите "камера" по пътищата, както и правото на КАТ да тараши пътници в спряна от някой милиционер кола – тези мерки имат точно тази цел. Да си постоянно гузен и следователно да не ти хрумва да се опънеш на властта.
2. Втората група законопроекти има за цел да препъне онези (все по-малобройни, предполага се) граждани, които ще искат да се опънат на властта чрез съда. Такава е целта на драстичното – десетки пъти – вдигане на съдебните такси в случаите, в които граждани или групи граждани тръгнат да спират административен произвол по съдебен ред. Целта тук е гражданите да бъдат лишени от достъп до съда.
3. Третата група мерки е чисто политическа. В България има само една общност от граждани, които не приемат пропагандата на шайката "Бойко Борисов е антикомунист и затова го подкрепяйте, за да не дойдат комунистите" – това е общността на Зелените. Тъй като само тя не приема смайващо нелепата теза "Бойко-антикомунист", само тя организира протести срещу неговото управление вече седем-осем години. Останалите групи граждани не протестират, "за да не дойдат комунистите".
Та и срещу общността на Зелените има закон – оспорването на ОВОС (оценката за въздействие върху околната среда) може да бъде само на една съдебна инстанция. Ще рече: само в съда, най-близък до съответния измамник, решил да прави пари от рушенето на природната среда. До съд, който не е под влиянието на измамника, достъпът е отрязан.
4.Четвъртата група законови мерки, внесени от ГЕРБ, има за цел да сплаши самия съд.
Да си представим, че въпреки гореописаните пречки някакъв гражданин все пак се е добрал до съда. Ами сега? Ако съдът отсъди против някой приятел на ГЕРБ?
Сплашването на съдиите – това е смисълът на путинския тип
забрана за "финансиране от чужбина" за специализации, пътувания, конференции и проекти на съдии. Посланието към съдиите е ясно: днес ще ви спрем кранчето (друг в въпросът колко точно примитивен австралопитек трябва да бъдеш, за да си убеден, че именно "външното финансиране" обяснява отказа на някои съдии да обслужват измамниците и че като го спреш, съдиите ще клекнат) – утре ще ви спрем други неща. Правим, каквото си искаме...
В удара срещу съдиите има и друго послание, което е към всички останали. И то е: днес ни хрумва да спрем външното финансиране на съдиите; утре ще ни хрумне да спрем проектното финансиране на медиите, университетите, гражданските организации. Вдругиден ще ни хрумне да започнем да закриваме медии, университети и граждански организации, както прави колегата Орбан в Унгария. Налягайте си прочее парцалите отсега...
Но държава, основана единствено върху плячкосване, не е възможно да съществува
Затова нашата видимо се разпада. Особено това започна да личи в последните седмици, в които отвсякъде долитат новини за отказ на полицията и прокуратурата да предприема каквито и да е действия срещу насилници и измамници. Как да предприема, като не се знае, кой насилник чие протеже ще се окаже?
Затова типичният продукт на сегашната власт - ямболският Динко, е на свобода, макар прясно признал си, че е набил и приятелката си и свой работник. Признал – ама е навън, защото делото се води срещу неизвестен извършител (когото, разбира се, никога няма да намерят)...
Властта днес, както мутрите преди 20 години, се опитва да изяде всичко. Затова никак не е чудно, че и подкупите включват ония четири тона суджук, с които в последните дни се забавлява френската преса.
Още от социализма мечтата на средния български австралопитек се свежда до непрестанно поглъщане на огромни количества суджук (е, и луканка) - това е изследвано, не си го измислям аз.
Днес средният български австралопитек е на власт
Как да не хукне към най-близката камара
суджук?
След подчинението на всички парламентарни партии на "антикомуниста Борисов" остават само две пречки пред безпроблемното изяждане на всичко от властта - гражданите и правосъдието. Затова законодателните удари на ГЕРБ са насочени срещу тях. Защото, мислят си управляващите ни, ако няма граждани и правосъдие – тогава наистина всичко ще може да бъде изядено.
Трескавостта на гербаджийското законотворчество обаче също иска обяснение. Защото видимо не иде реч за отдавна и методично планирано мероприятие. Тази трескавост може да има поне две очевидни причини:
1. Властта готви някакво огромно, непосредствено предстоящо изяждане. И трябва да си осигури тила, преди да отвори паст.
2. Властта мъсти след преживян голям страх. Да си припомним. В края на 2015 година пред Съдебната палата се подредиха, излезли на мълчалив протест, върховни съдии, облечени в тогите си. В същото време пред тях течеше протест на граждани.
Това публично съюзяване между съдии и граждани никога не се беше случвало; и в този смисъл стана политически факт, отекващ надълбоко и надалеко из цялата система на политиката. За всяка плячкосваща власт по-голям кошмар няма и не може да има – срещу нея да застанат рамо до рамо граждани и съдии.
Преживяла този екзистенциален ужас, властта се опита да обезсили Лозан Панов, когото нарочи за главен виновник, с методите на мафията: анонимни книги и плакати; мутри, застанали пред Съдебната палата с маски на лицата и кървави животински глави в ръцете; отвинтване на болтове на автомобила му. След като това не успя, властта днес нанася законодателен удар, който има за цел да отстрани главната системна опасност - съюзяването на съдиите с гражданите. А и да си отмъсти за страха и за неспособността да сплаши Панов.
Какво предстои ли, т.е. освен установяването на произвола като рутинен начин на живот за властта ("Правим, каквото си искаме")? Поне две неща изглеждат повече от възможни:
1. Кошмарен провал на председателството на България на ЕС, затъващо в истеричната надпревара кой колко да открадне от свързаните с него ремонти и строежи.
2. Загуба на контрол върху шайката от страна на Борисов. Вече е съвсем близо моментът, в който той няма да може да ограничава стремежа на своите"кадри" да изядат всичко. Все пак той им налага някакви ограничения, които обаче те вече намират за възмутителни и са все по-готови да отхвърлят като намеса във вътрешните си дела.
Всеки път когато ГЕРБ стигне до преддверието на момента, в който да си каже: "Е, вече взехме цялата власт и нямаме никакви противници" – се оказва, че властта започва да се разпада заедно с държавата. Това стана ясно в четвъртата година на кабинета "Борисов 1", който малко след това падна. Същото положение бе постигнато на втората година на "Бойко 2", който също падна малко след това. При "Бойко 3" това положение е постигнато само за има-няма 100 дни.
Сега остава да видим дали ще има българско председателство на ЕС без правителство, но в присъствието на Путин на родна територия. Защо не? Държавата вече се разпада и всичко е възможно.
http://dnevnik.bg
