Живял съм по време на предишната Студена война, при това съм имал възможността да я наблюдавам сравнително отвътре. Отраснал съм еднакво близо до властта и до отровени в Лондон български двойни агенти. Затова сегашната не ми е толкова интересна и не се хващам да коментирам всяко дрънкане на оръжия или на глупости по темата.
Но реших да напиша това, само за да си го имам черно на бяло и да мога да проверя след време дали съм бил прав в очакванията си.
Хипотезата ми е, че се търси повод за драстично увеличаване на американското военно присъствие в Европа и Азия. Под драстично имам предвид - поне 300 000 американски войници да бъдат дислоцирани извън територията на САЩ.
Някъде около започването на войната в Сирия, Русия и Китай обявиха, че вече разполагат със средства да блокират армията на САЩ и да не ѝ позволят да напусне американския континент. Не казаха как, а и темата заглъхна много бързо, не мина през основните медии. А и тогава никой не гледаше сериозно на подобни заявления.
Шоуто на Путин с новите оръжия даде отговор на този въпрос. Медиите се съсредоточиха върху новите трансконтинентални ракети, които можели били да достигнат САЩ по небалистична траектория, но това съвсем не беше най-важното. Наблюдателният читател би трябвало да е забелязал, че ставаше дума предимно за оръжия за борба с кораби, макар медиите да не бяха толкова наблюдателни. Както свръхзвуковата ракета, така и подводният дрон нямат за задача да достигнат до Америка, а да потапят кораби. Кораби, превозващи войници.
Армията на САЩ владее планетата благодарение на своя флот. Самолетоносачите са ефективно средство, но те не могат да спечелят война. За война си трябва армия. Тази на САЩ е ефективна, обаче има нужда да достигне до театъра на евентуалните военни действия. Очевидно тази възможност е отрязана в много голяма степен - не можеш да изкараш армията от казармите, ако има риск по-голямата част от нея да бъде унищожена още по пътя.
Затова трябва да бъде намерен легален начин армията, или поне достатъчно голяма част от нея, да се държи през цялото време близо до фронтовите линии и да не се разчита на нейното транспортиране в последния момент, докато няколкото хиляди войници в местните бази удържат фронта в първите дни.
Очакването ми е, че буквално в следващите дни ще се заговори за увеличаване на натовските контингенти из Европа, но не символично с по един баталион (800 човека) в Естония, Литва, Латвия и Полша, а с десетки хиляди и на много места, за да може след няколко години поне една трета от американската армия да бъде постоянно в чужбина.
Димитър Ганчев
