Кой допусна регистрацията на ДОСТ?!?.. Защо? Срещу какво си затворихме очите пред съдбата българска?... Тази партия, въпреки персийското тълкование на името ѝ, е едно зъбчато колелце от онази предстояща “стратегически дълбочинна” инвазия на неоосманизма на Балканите, Близкия Изток и Кавказ.
Тези и още по-страшни въпроси задава писателят
ДИМИТЪР НЕДКОВ, автор на трилогията "Знакът на българина" и романа-утопия "Президентът", в интервю пред Епицентър.бг, което би трябвало да разтърси политическите пластове у нас.
За първи път в публичното пространство се изричат стряскащи прогнози за нашето бъдеще:
-
Максимум до пет години светът ще бъде устроен по съвършенно друг начин в политически, икономически и забележете – комуникативен аспект
-
Омаскарилият се Местан е само едно от стотиците заптиета пръснати по Балканите, които да известяват раята, че Султанатът се завръща.
-
Борисов е единак оцеляващ сред дивата природа. Нинова засега е бъдеще, спънато от миналото. Каракачанов и Сидеров знаят кога да си дръпнат ръката от огъня. Карадайъ на шиш да го въртят, няма как да е новият Местан. Но се страхувам от Симеонов!!! Не бих тръгнал под едно знаме с него да браня майка България, както той си я представя тази самоотверженост. Патриотарството облечено във власт и дребни сметки, не ми е по-сърце.
-
Държавниците ни не подозират, каквъв потоп ще им се стовари само до година-две от социалните мрежи,
-
Джордж Сорос ще остане в историята като спекулантът продавал най-успешно демокрацията като стока, превърнал най-висшата организационна ценност в проституиращата “лейди” - срещу пари и съвести.
-
Новата България ще се строи от младите българи, за които все забравяме
-
Предстои ни отново да издигнем лозунга „Свобода или Смърт!“
......................
Ето и целият ни разговор с Димитър Недков:
-
По време на предизборната кампания написахте, г-н Недков, остро писмо на Местан и го призовахте да си ходи в Турция. ДОСТ не влезе в парламента. Това означава ли, че опасността от намесата на Турция във вътрешните дела на България е отминала?
- Ако въпросът опираше само до някакъв си Лютви Местан – щях да бъда спокоен. Защото тогава щеше да бъде препирня само между мен и него. Не мога да си простя, че преди много години съм бил приятел с този човек и не съм отгатнал в него родоотстъпника – това не ми дава мира. Лютви Местан е национален предател!!! Искам да срещна българина, който ще ме обори в това, но ако е възможно да не е оная бивша нашенка около него – не съм наясно с морфологичният резонанс... В чужди посолства от възмездието на народа си бягат само народоотстъпниците. Той се скри там не заради това, че е свален от някакъв пост, до който години е долазвал облизвайки се, а защото е бил разгадан в какъв зловещ план е въвлякал Родината ни... Но омаскарилият се Местан е само едно от стотиците заптиета пръснати по Балканите, които да известяват раята, че Султанатът се завръща. Той е просто една обикновенна пешка от разиграващият се наново, прословут от аналите на предишните два века - “Балкански гамбит” на Великите сили. Лютви Местан е вече пенсионирано заптие – така говорят бозаджиите по Капалъ чарши, а те най-добре познават нравите на Султаната, когато някой белирбей не гарантира алъш-вериша на Империята в поверения му бейлик... При османлиите прошката не е като при християните - мисля, че го гледахме във “Време разделно”... Толкова за Местан...
-
А за ДОСТ?
- Партията ДОСТ тепърва ще се превръща в най- злокобната заплаха за България. Като опасан бомбен колан около снагата й!.. Кой допусна регистрацията й?!?.. Защо? Срещу какво си затворихме очите пред съдбата българска?... Тази партия, въпреки персийското тълкование на името й, е едно зъбчато колелце от онази предстояща “стратегически дълбочинна” инвазия на неоосманизма на Балканите, Близкия Изток и Кавказ. Опасявам се, че след референдума за узаконяването на Султаната в Турция и възраждането на оная болезнена за европейците Империя, тази инвазия ще прерастне в стратегическо настъпление... Представяме ли си го това в ХХI век?!?.. Съжалявам, че никой не се постара да запознае българската общественост с това какво се е обсъждало на, забележете... Румелийско-балканският конгрес на изселническите общности, проведен на 3 март 2017 г. в Турция... Още веднъж забележете – З март!!! – денят на подписването на Сан-Стефанският мирен договор. Мислите ли, че е случайно съвпадение, като знаем значението на датите в османската символика?!? Точно на този конгрес около Босфора, оня турски министър открито призова за подкрепа на партията ДОСТ в България. Дипломатите го нарекоха вмешателство. Аз като обикновен разказвач на истории, ще кажа – враждебна агресия. Защото бозаджии, дето са им подслаждали страстите на конгресмените от Румелийско, шепнат, че – аман!... аман!.. на мурабе май отивала работата!
-
В политическото си послание Ахмед Доган много тревожно поставя въпроса именно за настъпателния неоосманизъм на Ердоган и последиците, които биха възникнали пред България и Балканите, ако той победи на референдума на 16 април. Можем ли да прогнозираме какво би станало за нас като съседи на Турция, ако плановете на Ердоган се реализират?
- За да отиде Ахмед Доган да гласува по съмнало миналата неделя, това означава, че сън не го хваща, не заради някакъв си Лютви Местан и башибузучетата от антуража му, а заради глобален кахър. Май и затова не му се говореше, защото го беше написал ясно... Не мога да се извися до нивото на нашенските баш коментатори, дето одумват създадената от самите тях митологема Ахмед Доган, с прийомите на махленската свада. Обвиняват го, че чрез свой най-доверен човек контролирал българските медии... Чак на тези избори си дадох сметка, какво би се случило, ако нашите медии бяха попаднали срещу торби алтъни, в ръцете на босфорските информационни магнати, каквито отколешни мераци имаха. Може би, щяхме да сбъднем мечтата на Лютви Местан – да стане председател на българското Народно събрание?!?... Затова от първо лице, единствено число днес вече мога да го кажа - Доган е единственият български политик от началото на прехода в България, който се обсъжда в монархическите дворове и демократичните парламенти на Великите сили. Единственият!!! Това “прокълнато” от родния истаблишмънт име - Ахмед Доган е и единственото фигуриращо в някои протоколи на Г-7 по “Източният въпрос” и то като - българин. Такива послания, като неговото не се пишат под емоция или заради някакъв дребен келепир – отдавна си е надвил на масрафа, ама май само той, между другото, все за политика го харчи тоя келепир, за разлика от другите облажили се... Това негово послание представлява ни повече, ни по-малко подготвителен документ за нещо много по-сериозно. Няма международна конвенция в света по въпросите за мира и войната, която да не е била предшествана от подобни инициативи и послания. Древни ръкописи, според Умберто Еко, разказват как рано или късно все някоя от “световните конспирации” изпълзява през комина на скрипториума на някой манастир и заживява в името на спасяването на човечеството....
-
Моите наблюдения са, че наистина чрез посланието си Доган ни подготвя за нещо много по-голямо и по-страшно, за което май си затваряме очите!
- Ахмед Доган е един от тези гросмайстори на етническата душевност на балканеца, дето ще разиграват предстоящият “Балкански гамбит”, колкото и да не им се ще на някои нашенски пишман големановци в политиката. Защото е единственият политик, че и философ-онтолог на всичкото отгоре, който поне от тридесетина години се е подготвя най-старателно за тая шахматна комбинация – може би, една от причините за съзерцателното му усамотение, ама той си знае най-добре... И ако родният ни елит продължава да се одумва помежду си с тоя махленски манталитет, нищо чудно плановете на Султан Ердоган I да се реализират. Тогава – Бог да я прости, Българията!.. Защото от междуредията на онази босфорска “стратегическа дълбочина” капе кръв...
-
На кого можем да се осланяме при евентуална криза с Анкара?
- В такива ситуации един народ трябва да се осланя единствено на самия себе си. Това би означавало да застане единен зад водача си, който според нашата Конституция се нарича държавен глава. Единен, целокупен народ – загърбил всякакви дребнави политически боричкания и то за някакакво си късметче от баницата на държавната софра. Помъдрял от историческите си грешки народ. Народ надмогнал житейските несгоди в името на Отечеството – наследник на ония луди глави от Възраждането и Освобождението ни. Народ от почитащи по своему Бога сънародници, но вярващи в единствената Богородица – България. Народ без родоотстъпници. Народ излъчващ – заедност. И най–свирепите Султани са имали едно наум с такива народи... Ако такъв народ застане зад своя конституционен лидер – българинът на българите – президент е по-популярната му титла - и ако той се счита за един от нас, ще съумее, ако се налага и помощ отвън да привлече за каузата ни - и от Запад, и от Изток. И още нещо искам да кажа, без да си посипвам главата си с пепел, защото става дума единствено за Отечеството... Известно е подозрителното ми отношение към Бойко Борисов, но ако на този човек му се наложи да води битката за оцеляването на България като премиер, бих прилазил като доброволец, дори в неговите окопи... Защото, няма на земята его, което би откъснало парче от земята си, върху която се е родило. Нито чак Бойковото е такова, още по-малко моето... Само народи, които единогласно приемат това “уставно положение” по време на война, са уважаваните по земята обща – защото са големи не по територия и богатство, а по дух. Всичко това се нарича – национално самосъзнание. Без разлика между съставляващата нацията етноси и вероизповедания... И да не пропусна, защото е важно и е писано в най-важната Голяма книга за анадолските санджаци – жена посланик в османските владения е дори по-лошо от наложница в харема! От един техен сериал го знам...
-
Имате предвид изпращането на Надежда Нейнски като наш посланик в Анкара. А Москва каква позиция би имала? Русия ни отписа не само като „славянски брат“, но и като партньор. Не изиграхме ли аджамийски картите си с Путин?
- Разбира се - каквато позиция е изгодна на нея. Москва окончателно не вярва на сълзи след Втората световна война – както се казва днес в голямата дипломация! Та тя е на шахматната дъска в този глобален гамбит и то не в редицата на пешките!.. Същото важи за Вашингтон, Лондон и до известна степен за Бюркселската партокрация която доказа, че хич не ѝ пука за съдбата на европейските народи, защото думата “съдба” не се вмества в екселските таблици за корпоративните сметки на големите европейски икономически конгломерати... Русия не ни е отписала като православен брат – определението “славянски” не е много точно в случая спрямо автентичната ни история. Русия не ни е отписала като “дарители” на азбуката (вече го признават, това за буквичките!) с която днес изписват националната си доктрина. Русия не ни е отписала, като реални персонажи на Достоевски, Толстой, Тургенев и краските на Верешчагин... Но като партньор?.. Това е вече друго!.. За да си партньор с някого, трябва да има какво да предложиш. В този смисъл ние вече сме им твърде безинтересни като икономика – не е като едно време, когато един самороден селски тарикат им прибираше петрола за щайга домати и някое друга звезда на герой на Народна Република България... Тия времена отминаха безвъзвратно!.. Това за енергоносителите днес е друга опера, и пак между Големите играчи, дето си имат едни, май вече пресъхващи кладенчета. В тая опера, за съжаление нашите играчи, колкото да ни се перят, винаги ще са в миманса, а родната ни публика на трети балкон – без значение, дали диригентът е от Вашингтон, Брюксел или Москва. Колкото до картите на Путин – в неговата колода “дама пика” вече не е България. Жалко, но ще го усетим скоро... Не е нужно да обяснявам защо и как...
-
В тази зловеща външна среда как ви изглежда картината на 44-тия парламент? Няма я десницата на прехода, ГЕРБ и БСП са с почти изравнени позиции, спойващ фактор са патриотите... Това какво предполага?
- Картинката си е все същата - от двадесет и кусур години. Не ме интересува от гледна точка на партиите и съотношението им, защото знам що чудо на чудесата е това – политическа партия в България. Интересуваме стратегическото мислене на лидерите на тия партийни завери относно Българската съдба... Жал ми е в неумението им да разчитат знаците на историята, без която няма бъдеще – най вече за тях. Но най-много ми е мъчно за бездушието на народните ни трибуни към бъднините на идните поколения – тези тук и разпилените по целия свят заради политическото ни тесногръдие. Не чета предизборни програми. В тях я няма болката, истината за дереджето ни, няма я и добрата дума която да стопли премръзналите ни от празнословие души. Това са все едни и същи обещания казани по различен начин, които никога не се сбъдват. Затова и изборите зачестиха!... Това Народно събрание ме интересува единствено откъм тоя пусти “Балкански гамбит”, който се е задал, защото ако белята стане – що ще ни е тогава народно представителство. Затова наблюдавам внимателно лидерите...
-
И какво виждате на лидерско ниво?
- Борисов е единак оцеляващ сред дивата природа. Нинова засега е бъдеще, спънато от миналото. Каракачанов и Сидеров знаят кога да си дръпнат ръката от огъня. Карадайъ на шиш да го въртят, няма как да е новият Местан. Но се страхувам от Симеонов!!! Умишлено слагам три удивителни, защото по нещо ми напомня оня прословут Алеков персонаж, дето май дреме във всеки от нас и той умело спекулира с това. Не бих тръгнал под едно знаме с него да браня майка България, както той си я представя тази самоотверженост. Патриотарството облечено във власт и дребни сметки, не ми е по-сърце... Дърпа ме махмурлукът на хъшовете... Ако беше жив Чочо Попйорданов щеше да му го изпее с цялата тайфа на Странджата, тоя махмурлук – за оня Бел кон, нашенският си неоседлан Бел кон, де обикаля по пустите Балкани... Тоя метафоричен Бел кон дето не го проумяват ни султанати, ни евроатлантически партньори и не на последно място братушките.... Не го виждам аз тоя Симеонов в браилската кръчма на Странджата. То не знам, как Македонски ще го изтрае, та камо ли Бойко дето му е сърбал попарата...
- Преформатира ли се политическата систума у нас? Резултатите на тези избори не слагат ли края на Прехода?
- Сега започва истинският преход за цялото човечество. Ще преоформя целият свят. Нещо като саниране на Планетата, казано по нашенски - така, че не сме закъснели. Максимум до пет години светът ще бъде устроен по съвършенно друг начин в политически, икономически и забележете – комуникативен аспект – сиреч, начинът на транслиране на посланията. Тия дето играят “гамбитите” го научиха първи от... да речем – Вселенският разум - и това обяснява настъпилия глобален хаос. Потвържадава се това, за оная работа, дето трябвало първо напълно да се развали, преди да се оправи...
-
Нашите политици това много го обичат - първо да развалят една работа, после да я градят наново. Как ще се гради България оттук нататък?
- България ще се строи наново според новите правила и в това няма нищо лошо. Обнадеждаващо е това дето много пъти съм го казвал, че Балканите са “чертожната дъска на Твореца” – и за хубаво и за лошо!.. Много работи първо ще се срутят, на доста комерсиално дребнави душички ще им се объркат игрите, докато най-после стигнем до крайъгълният камък на Храма ни Български – вярата ни в самите себе си... Това означава да съизмерваш себе си, не с тези, които над теб, а с тези които се нуждаят от подкрепата ти... Новата България ще се строи от младите българи, за които все забравяме. Това поколение, което подозирам, че е решило да вземе орисията си на българи в собствените си ръце – и май... въпреки нас... техните родители... “Неокървавеното” от бутафорният преход поколение. Представят ли си наборите, какъв съд ни чака, дето не им го обяснихме този свят, както трябва – на децата си?!?
-
Искахме подмяна на елита. Май ще я получим – на депутатските банки ще седнат много нови лица, които обаче ще се окажат „боси“ в политиката. Това не е ли по-опасно?
- Подмяната на елита е библейски въпрос. Ние като народ още не сме извървели своите четиридесет години в пустинята и още не сме седнали на нашата Тайна вечеря – все се препираме кой да каже онези вълшебни думички за хляба и виното... Не виждам нови лица в този парламент, освен в смисъла на това, че хора с добре познати от прехода биографии ще седнат за пръв път в изтърбушените депутатски кресла. Не броя и мажоретките от двата пола в групите. Не ми е ясно и какво означава “да си обут” в политиката. Ами то в това занятие - политиката... се иска само едно – човещина!.. А и никак не им завиждам на новото ни народопредставителство, защото всяка фибра на тялото ми усеща народният гняв към политическата прослойка в България. Обикалям по срещи с читатели, които сами ме канят и го виждам с очите си, които няма да скрия че се насълзяват от безпомощност пред тях. Може би са откровенни с мен, защото не им натрапвам да гласуват за когото и да е било, въпреки въпросите им в тази посока... Оскотелият ни народ ненавижда българският вариант на думата “елит” – и по външните и по вътрешните му белези. В най-грубия смисъл на думата – елит означава национално осъзната, загърбила собствените си интереси, родолюбива, авторитетно призната обществена прослойка, след която върви един цял народ – интелектуалният потенциал превърнат в Нов завет.
-
Слави Трифонов клекна пред БиТиВи, но проблемът с мажоритарното гласуване остава. Няма ли да се изправим пред „профанизация“ в политиката, ако стигнем до 240 мажоритарно избрани депутати?
- Това с клякането си е вътрешнокорпоративна физзарядка. Колкото до мажоритарното гласуване – не съм в един жанр със Слави. Не ми пасва да спекулирам заради бизнеса си със страстите народни. Моят бизнес на разказвач на истории не налага нуждата да съгласувам с когото и да е публичното изразяване на собствените ми мисли, и да треперя от страх да не наруша нечия корпоративна политика. Затова и повечето медии бягат от мен като от огън... Според скромното ми мение, мажоритарният вот е ефективен за народи достигнали поне видима хармония във взаимоотношенията между отделните социални слоеве – самоосъзналите се народи... Само тогава би имало истински смисъл на ползу роду тая мажоритарност... Засега с нищо не сме показали, че сме общество готово за това.
-
Как се държаха медиите в тази кампания? Тя протече много активно в социалните мрежи, в традицонните медии останаха скучните задължителни интервюта и хроники. Станахме ли обекти/субекти на хибридната война?
- Не коментирам медии. Това е правило номер едно в демокрацията. Хубаво е и политиците да си го припомнят. Всяка медия го прави така, както осъзнава ролята си на медиатор между обществото и властта... Но относно “хибридната война”, категорично съм убеден, че България не притежава необходимите словесни и аудио-визуални продукти чрез които да защити достойнството ни като народ. Причината за това е пренебрежителното отношение на самата държава към ролята и значението на медиите. А това, че държавниците ни изобщо не подозират, каквъв потоп ще им се стовари само до година-две от социалните мрежи, ми навява тъжни мисли относно българската съдба... И не само откъм Босфора... Между другото – в момента там се снимат три анти... ама супер антибългарски сериала... Оня родоотстъпник Местан, много добре знае за какво иде реч... Туй с “Великолепният век”, дето вече го изгледахме, ще ни се стори като безобидна приказка на Шехерезада!... Конвенционалните медии и социалните мрежи, литературата, изкуствата, публицистиката и най-вече киното – време е да попитаме, кой и защо продаде самолетоносача на смислената ни масова култура, Националният киноцентър - най-позорната сделка на криминалната ни приватизация. Тези изразни средства, които изброих, са националното въоръжение в тая “хибридна война”.
-
Ние само се оплакваме от тази хибридна война, но не знаем как да ѝ противодействаме. По-скоро нямаме нито стратегията, нито ресурсите, нито кадрите.
- Права сте. Днес бойното поле са сървърите, клавиатурата е изстребител, а мишката джойстикът, който изстрелва ракетите право в съзнанието на хората... Атомните бомби са думите, картинките, звуците, апликациите... дори - фалшивите новини... В този смисъл, днес всеки привлечен на ползу роду самороден нашенски компютърен гений е повече ценен от цял отдел чиновници в някое министерство или парламентарна група. Още повече, че тези екзалтирани момчета и момичета, няма да търкат столовете си срещу някоя комисионна от поредната тлъста обществена поръчка. Въпросът е, да не предпочетат удобните столовете зад компютрите на чуждите хейтърски армии. Тия компютърни виртуози притежават най-ценното качество за войника – хъсът да победиш врага отсреща когото не виждаш... Победата им стига – е... и каса бира за да я полеят преди следващия бой... Май не я разбираме тая работа, българите!.. Поне тия, които трябва да я разберат, са много... много далече от обективната комуникативна действителност в битката за България. Като погледна сайтовете на институциите ни, ми се доплаква... Чух, че най-голямата поръчка в тая област я спечелила някаква хлебарска фирма от пернишко... Ами, ако такъв си е редът за тия неща у нас – що ли се меся, дето не ми е работа!
-
Ще намалее ли влиянието на Сорос в България? Орбан затвори университета му в Унгария. У нас обаче политически и протестърски формации продължават да се финансират от структурите му.
- Сорос вече си тръгва от България. Това не е фалшива новина!... Много скоро ще са видни белезите на това позорно бягство. Ще си остане само с едното орденче “Стара планина”, дето му го дадоха един премиер и президент, на които все не мога да им запомня името. Сорос загуби своята глобална битка – назначи и позлати гаулайтери, но те не успяха да му построят световният духовен концлагер наречен “Отворено общество”, в който щяха да ни татуират съзнанието... След време, да си обслужвал диктатурата на Отвореното общество, ще означава да си участник в геноцида над душите на хората... Дали някога ще има своеобразен духовен Нюрнбергски процес?!? Този демиург на народоотстъпничеството си тръгва, но местните му лакеи остават в България. Цяла обезумяла армия на словоблудстващи властелини, претендиращи за авторство на “единствената истина” за възкресението ни, са наемниците му – все по-безработни, но тук сред нас.
-
И ще продължат да облъчват със злокобия обществото ни!
- Винаги са ми приличали на ония с белите престилки, дето ни карат да си летим над “кукувичето гнездо” и да чакаме на куково лято да се измъти мечтата ни за човешко достойнство. Тези духовни еничари са като злокачествени метастази в националния ни организъм. Битката с тая коварна болест в духовен план ще е титанична – най-скъпата здравна пътека и дано се намерят доктори дето разбират от този вирус... Та те, соросоидите смачкаха, унищожиха всичко талантливо, което не вярваше в опорните им точки на новият им сюжет за изстрадалата България... Ефективното лекарство за тази пандемия се нарича – патриотизъм, който се дестилира чрез генно инжинерство и не се разтваря като аспирин в чужди на нашата исконна душевност, отвъдокеански ценности... А пък тоя маджар Орбан понякога го сънувам като българин. Но като се събудя...
-
Какво ни предстои в близко бъдеще?
- Свобода или Смърт!.. Човек трябва да живее заради нещо, заради което си струва да умре... Как мислите – кое ще е по-ценно от Отечеството?!?
Автор:
Валерия Велева
http://epicenter.bg
