Днес отново моите мисли ще са с протестиращите.
Някога, в началото на Прехода с мои съмишленици и приятели в Перник искахме да помогнем на града, на заглъхващото му здравеопазване, на изпадащите в беда нови и нови перничани, водени от разбирането, че здравето има много аспекти и измерения - физическо, психологическо, ментално, ценностно и др. Бяхме създали фондация "Здраве", за да бъдем максимално полезни за тази кауза. А заедно с това бяхме въвели и безпрецедентно строги механизми за контрол и съвременни процедури за прозрачност.
А като морални гаранти за чистотата на нашите намерения, ние бяхме поканили и те приеха да влязат абсолютно безкористно в управителния съвет видните ни земляци и прекрасни поети Константин Павлов и Борис Христов!
Аз не знам някой друг да е ангажирал в подобна обществена дейност гениалния творец Константин Павлов!
За жалост, започнаха грубите хули и репресии срещу мен от местния КС на СДС, окинжаляването в НКС на СДС се присъедини към тях, отлюспиха ме и всичко заглъхна.
Но не за това ми е разказът сега. А защото друг пернишки творец, ангажирал се без капка корист в това дело, Дамян Бегунов тогава ми бе казал нещо, което не съм сигурен, че разбрах по онова раннно демократично време:
- Гражданското общество може да спечели в осъществяването на своите каузи, само ако има общество!
Моите мисли са с протестиращите. Те показват и доказват, че имаме гражданско общество, но то е необходимото условие за победата на неговите каузи. Въпросът, обаче, си остава все същият - а имаме ли общество?
Тук ще си позволя да публикувам отново един свой текст отпреди няколко дни, защото той за мен е изключително важен.
Ето го този текст:
...
Пред кварталния супермаркет, докато се опитвах да извадя вечно заяждащите 20 стотинки от количката, стоящият зад мен мъж, чиято физиономия ми се е мяркала понякога, злорадо изсъска:
- Колкото и да се пънете, няма да го свалите бат’бойко! Той е непотопяем, каквото и море от плюнки по него да изхрачите!
Зарязах 20-те стотинки и си тръгнах, защото на обществени места в политически разговори не се въвличам. Само видях как този мъж се зарадва на авантата и взе същата количка.
Докато се прибирах с двете торби с покупки, се замислих за изсъсканото от него.
Наистина – ако един премиер в една все още поне частично демократична държава не уважава демократичните принципи, не зачита демократичните ценности, не обръща внимание на демократичния морал и пет пари не дава за неписаните демократични норми, как той може да бъде свален от недоволните и несъгласните с него, колкото и много да са те, каквито и значителни части от обществото те да представляват?
Ами (почти) никак!!
У нас „ГЕРБ“ бе подкрепен от 30% от всички гласували. А всички гласували бяха 30% от всички с правото на глас. 30% по 30% - това означава, че за „ГЕРБ“ са гласували 9% от всички български граждани с правото на глас. Значи да го кажем 10% - това е подкрепата, с която ББ получи възможността да се опита за трети път да изкара докрай своя мандат като премиер.
Значи теоретично 90% по някаква причина не са били за него и-или не са отишли да гласуват за него на последните избори.
С 10% той е получил правото да е премиер.
Днес 60% от българите подкрепят протестите.
10% срещу 60%.
Но да отидем извън и отвъд числата, те са условни и могат да подвеждат.
Да се върнем към въпроса – как у нас, в страна от ЕС (макар и ЕС да е обърнал в някаква степен задните си части към случващото се в страната ни) протестиращите могат да свалят премиера?
Цялата сила – физическа, репресивна, груба, твърда, биеща и мачкаща – на държавата е у ББ. И той не се свени да я кара да малтретира протестиращите така, както и социалистическата груба сила, поне след 60-те години не е малтретирала гражданите.
Колкото и да са протестиращите (махаме провокаторите, внедрени там със съдействието и-или бездействието на структури на властта), те са демократично настроени, те на въоръжена война срещу държавата няма да тръгнат. Затова няма как да преборят смазващата мощ на властта.
Протестиращите от гледна точка на физическата, наказващата и удрящата сила са един Давид срещу въоръжения до зъби Голиат на структурите за вътрешен ред и сигурност. Но единствено в библейските предания Давид побеждава Голиат.
Държавата е насъскала своята груба, твърда сила (hard power) да бъде безпощадна към протестиращите. И обидното и жалкото е, че тази груба, твърда сила е горда с побоите, които нанесе над протестиращите, макар и с техните данъци да получава никак нелошите си заплати и прекрасното си въоръжение.
Протестиращите имат своята мека, символна сила (soft power) на позициите на принципите, на ценностите, на непоносимостта си срещу корупцията на властта, срещу арогантността на властта, срещу нарцисизма на властта, срещу цинизма на властта ( премиерът нарече председателката на парламента ТКП), срещу чекмеджетата, пълни със злато и пачки евро, срещу излизането на България на първо място по всички негативни и на последно място по всички позитивни показатели в ЕС.
Това имат протестиращите. И своята многост, задружност, несломимост и енергия.
Протестиращите не могат да постигнат истината с правотата на меката сила срещу жестокостта на грубата сила!
Меката сила винаги губи прекия физически сблъсък срещу твърдата сила.
Меката сила във все още частично демократичната държава, в държавата членка на ЕС може да победи само на полето на демократичните принципи, на демократичните ценности, на демократичния морал и на демократични норми. Там самозабравилата се власт у нас няма равностойни аргументи.
В съгласие с тези демократични принципи, ценности, морал и норми, премиерът трябваше да си подаде оставката, докато все още всички западни медии не са написали крещящо разобличителни неща за него и не са превърнали България в пример за похитена държава и насилвана демокрация!
Но премиерът не се интересува от тези демократични принципи, ценности, морал и норми. Той нехае за тях, той не иска да знае за тях, той се прави, че това за него не се отнася, той се крие страхливо в миша дупка, докато пратените от него легиони млатят протестиращите, а когато протестиращите ближат раните от побоищата, той яхва изтърканата от prе-употреба джипка и се прави сякаш нищо не се е случило, нищо не се случва и нищо няма да се случи.
Разбира се, протестите на протестиращите не са обречени. Те са като вълните, които следват една след друга. Но е ясно, че протестите могат да победят при някои липсващи засега условия:
- Ако ББ разбере, че протакането, бавенето, шикалкавенето, падането за дузпа само задълбочава кризата и премества разрешаването ѝ в най-тежките зимни месеци, рискувайки повтаряне на събитията от 1996-1997 г. Понеже стоенето на власт се обуславя не само от рационални аргументи, но и от неистов страх за времето, когато той ще се раздели с властта, не вярвам този вариант да се случи, за мен той е с почти нулева вероятност.
или
- Ако Европа престане с двойните стандарти и кокошата си слепота спрямо България. Но и тук не съм оптимист, щом дребният и ситен като камилче Жозеп Борел, върховен представител по външните работи на ЕК мълча, мъдрува, мълча, мъдрува и като напънала се планина роди мишка по отношение на Беларус – да имало диалог на биещия диктатор Лукашенко и пребиваните от репресивните му органи протестиращи!
или
- БСП и ДПС да срутят парламента окончателно, както някога ние, 39-те, де факто срутихме ВНС и накарахме всички да отидат на избори. Такъв изход също е много съмнителен, защото от самото начало БСП е прекалено плаха и хем я боли, хем я сърби по отношение на протестите, а ДПС… За ДПС съм забравил кога за последно те са имали национално-отговорна, а не суперизгодна на върхушката на ДПС позиция.
или
- С началото на есента и завръщането на хората в София и в големите градове, протестите да станат толкова мащабни, че ББ да осъзнае вече, че времето не просто работи срещу него и „ГЕРБ“ не само може да не е първа сила, макар и с 20% на изборите, а да падне под 10% и така да „ГЕРБ“ да последва съдбата на НДСВ, а той – тази на охранявания някого от него и дал му път в политиката бивш цар. Този сценарий е с непренебрежима вероятност, базира се в моите представи на страхливостта на ББ и е възможен когато страхът му от тежката загуба на изборите, ако продължи да бъде заложник на нарастващата сила на протестите, стане по-голям от страха му от подаването на оставка.
Тук аз говоря за алтернативни излизания от кризата, завършващи с постигане на главната цел на протестите – предизвикване на нови избори преди края на мандата на това правителство.
Но пак да кажа – ако протестиращите демократи продължат да имат срещу себе си противник, който е глух и сляп за демократични принципи, ценности, морал и норми, то задънената улица, в която днес се намира България ще стане още по-задънена, напрежението под тапата на запушената бутилка на общественото недоволство ще нараства и тогава са възможни всякакви процеси, повечето от които, за жалост и мое лично огорчение, не са добри за България, а всичките те са лоши за премиера.
Николай Слатински
