ДО ПЪРВА КАПКА КРЪВ

Рицарят, казва един стар анекдот, се биел до последна капка кръв. Девицата се борела до първа. Това била и разликата между рицаря и девицата. За този анекдот ежечасно ми напомнят предизборните дебати, като основният въпрос е с кого ще се коалира след изборите ГЕРБ…

Разбира се, че това е признание за ГЕРБ, на когото в анекдота се отделя мястото на Рицаря. Останалите партии свенливо някак питат коя да даде първата си кръв. Разбира се, че никоя от тях не показва програма, написана на повече от две страници. Такава „програма“ не може да бъде преамбюл дори за предбрачен договор. Въпреки това в гласа им звучи онази нега на девицата, която казва „Не“ с надеждата, че няма да бъде чута. И не могат да разберат, че Рицарят на политическия небосклон по-скоро би се сбил с вятърни мелници, нежели с девици втора, трета, че и десета употреба. Защото има такива. Като онази „Девица“, която редовно ходила на хирург да й закърпи химена, защото искала пак да е девствена…

Един ден хирургът сложил цип на химена. За да може когато иска да е девствена за някоя от първите си брачни нощи, да вдига ципа. А когато си ляга за удоволствие да го държи спуснат… Лошото е, че в случая с ципа трябва да си носите и епруветка с кръв. И понеже няма откъде да я вземете, Рицарят ще даде от свойта…

Христо Стоянов