Разбира се, войната в Украйна е ужасна. И в нея няма невинни, защото, както казва Достоевски: "Щастието на целия свят не си заслужава, ако за него е пролята и една единствена детска сълза"... А тука не иде реч за сълза, а за реки от сълзи и детска кръв.
Тези, които поддържат безсмислието на войната сигурно не са имали деца. Не са имали родители, за да могат в собственото си детство да разчетат страха в очите им ако и минута след определения час закъснеят да се приберат... А сега децата са прокудени от Украйна - и Донецк, и Луганск. В този случай не мога да простя нито на едната, нито на другата страна.
Обзема ме чувство на гордост, че ние, българите си имаме една сравнително сговорчива Македония. Русия не попадна на Македония... Но въпросът не е само във войната, а в нейните последици.
В бежанския лагер във Варна пристига украинец, който не е успял да обмени гривните си в Украйна. И предложил гривни в размер на няколко десетки хиляди долара, но никой не иска валута, която на практика не съществува. Защото няма търсене. Гривните имат стойността на скъсани стари вестници на пирон в селски нужник... И емигрантът заложил лексуса си... Не зная какво е станало, но, познавайки манталитета на ъндърграунда мисля, че този лексус не се е задържал дълго в неговите ръце.
Друг е въпросът в местните "чейнчаджии", които лятно време така мамят и украинци, и руснаци, и французи, пробутвайки им стари столевови банкноти, които на валутния пазар струват толкова, колкото гривните... Примерно. Не говоря вече за инфлация, след рестриктивните мерки срещу Русия. Дори тази инфлация е светъл къс небе, имайки предвид какво се задава с нея.
Украинският ъндърграунд не се вълнува от войната. Руският ъндърграунд не се вълнува от войната. Те вече са на изчаквателни позиции - скоро очаквам гърмежи във Варна. Разчистване на сметки, подялба на територии. Защото те надушват и пристигащия готов наркопазар.
Идват отчаяни хора, които толкова лесно могат да бъдат "зарибени"... А бялата женска украинска плът, която така добре върви на Западния пазар. Е, ще има нещо и за нашия пазар, за Турция, за Гърция. Досега имаше доброволки от Украйна по магистралите, сега ще има нова, свежа плът. Ще има пенсионирани служителки, които дори и за преводачки няма да ги наемат на този пазар. Досега Холивуд ни заливаше с филми за Украиноруската мафия, сега това нещо ще бъде на улиците.
Само за десет дена над милион и двеста човека са напуснали Украйна. Повече от деветдесет процента са жени. Млади жени, момичета, деца. Те трябва да направят нещо за живота си. В България вече се навдига социален гняв: "Държавата тях ги устройва, а наши българи висят по кофите за смет"...
Някои от нашите родни клошари са там защото просто не искат да променят живота си, защото се чувстват уютно в кофите за смет. Дали няма да започне война и около кофите? Никой не ги заплашва. Но част от децата ще прекрачат прага - бащите ги задържат на границата и ги връщат във войската. Славянският патриархат е убит.
Тука идват тези, които на границата са могли да се уредят и да не ги задържат в армията. Те са новите пастроци на тези деца, които само след година вече ще бъдат готови работнички по булевардите на Франция, Германия, Италия, Лондон, Ню Йорк, Вашингтон. А идват още. Още идват... Няма социална система, която да ги поеме. И тях ги чака адаптираното мъжко население на Афганистан, Иран, Ирак...
Помислете за този ужас и намерете страна, към която да се насочи нашата емиграция... Светът не е удобно място за живеене...
Христо Стоянов
