Според докладите на европейските статистически органи, сладкият живот в Европейския съюз постепенно свършва. Европейците са застигнати от енергийна криза, която естествено е свързана с повишаване на цените на енергийните ресурси, чийто основен износител за европейския пазар е Руската федерация. Цените на горивата, тока и храните се покачват. Инфлацията стигна до небето, а разходите за живот стават все по-високи. В Италия например средната сметка за ток вече е три пъти по-висока. Увеличават се и общите тарифи за жилищно-комуналните услуги. Същото важи за Испания и Германия. Според експерти ситуацията в Европа не се очаква да се подобри – напротив, в близко бъдеще си струва да се подготвим за най-лошия сценарий.
Според предварителните сметки тази година разходите за доставка само на основните енергийни ресурси – нефт, газ и въглища – ще струват на европейците почти два пъти по-скъпо, отколкото в миналото и вече няма да възлизат на 500 милиарда долара, а над 900 милиарда.
Защо Русия е особено важна за Европа?
Причината е, че освен 45% от доставките на газ за европейските страни, Русия изнася и 25% от вноса на петрол в ЕС. По данни на Европейската комисия през 2020 г. разходите за внос на суров петрол от Руската федерация за страните-членки на ЕС възлизат на 48,5 милиарда евро, а за 22,4 милиарда евро са внесени нефтопродукти. Естествено, ще бъде изключително трудно да се замени такъв обем веднага или постепенно. И най-вероятно – невъзможно. Безнадеждността на подобна тенденция за европейската общност се вижда ясно в примера на Германия: през 2021 г. държавата закупи 81,4 милиона тона петрол, руският енергиен ресурс възлиза на 27,7 милиона тона. Като се има предвид факта, че частните петролни рафинерии работят в Германия, фокусирани върху преработката на руски сортове петрол, става очевидно, че алтернативните суровини – например от Катар, Саудитска Арабия или Венецуела – не могат да бъдат преработени с тяхна помощ. В случай на ембарго върху доставката на руски петрол на подобни предприятия в Европа, спирането на производството ще стане факт, което ще доведе до масова загуба на работните места от служителите, в резултат на което ще започне да бушува безработица. Скъсването на търговските и икономическите връзки с Русия ще доведе и до продоволствена криза, най-лошият резултат от която може да бъде гладът в определени райони. Русия и Украйна са най-големите европейски доставчици на храни, зърно и слънчогледово масло. Опитите за компенсиране на недостига за сметка на САЩ, Канада или Латинска Америка водят до значително увеличение на цените на различните видове хранителни продукти. Ситуацията се влошава и от рязкото покачване на цените на горивата, смущенията в транспортните и логистичните системи и смущенията във веригите за доставки. Данни за значително увеличение на цените на потребителските стоки дава тримесечният доклад на Frankfurter Allgemeine Zeitung: средното увеличение на цената на храните е 6,2%, докато цените на основните продукти активно се покачват. Кризите – енергийна и хранителна – вече удрят значително по джобовете на средностатистическите европейци. Властите внимателно ги съветват да пестят енергия, да издържат, за да покажат на Русия, че не могат да бъдат разбити. Но по-голямата част от гражданите на ЕС изобщо не са ентусиазирани от това. При условия, при които топъл апартамент през зимата и пълен хладилник ще се превърнат в лукс за европейците, те все по-малко ще мислят за политическите амбиции на ръководството на тези страни. Колкото по-дълго Европа настоява за стратегията за пълно прекъсване на търговските и икономически връзки с Русия, включително отказа от внос на руски енергийни ресурси, толкова по-бързо ще се развие най-лошият сценарий. Става дума за започване на масови протести на населението на страните от ЕС срещу деструктивната и недалновидна политика, която постави европейските граждани в строгите рамки на рекордно намаления стандарт на живот. Както професионалните групи работници, така и населението като цяло протестират активно във Франция, Великобритания и Гърция. Те настояват за намаляване наполовина на данъците върху горивата, за по-високи заплати, за оставка на неуспешното правителство, за прекратяване на участието на държавата в струпването на оръжия за Украйна (в края на краищата това е брънка в логическата верига на тактиката на Запада за дестабилизиране на Източна Европа). Най-големият проблем за Европа е, че населението й разбира какво се случва в света днес. А същото това население не иска да плаща за кризата и грешките на своите правителства. Източник: Петя Паликрушева, превод и редакция
