Често последните седмици чуваме, че в така благоприятния момент на нашето председателство е уникалната възможност да намерим пресечната точка между интересите и приоритетите на ЕС и България. По-добре би било да поставим в акцента на председателството ни разминаващите се интереси и приоритети, особено с оглед развитието на театралния спектакъл „Шенген“.
Не разбирам еуфорията, предизвикана от Председателството на България. Имайки предвид случващото се в страната надали ще постигнем нещо по-различно освен скъпоструваща ПР акция със съмнителна ефективност (между другото министър Павлова също сподели, че става дума за „изчистване на имиджа на България“). Всичко, което ежедневно ни се предлага, ме навежда на мисълта, че ЕС се е вгледал единствено в себе си, че ЕС е едва ли не единствения политически субект на планетата. За съжаление Европа явно все още не е надраснала този свой комплекс, че е икономическа сила, политически не особено значим фактор и военно джудже, а последното винаги е било от изключително голямо значение за световната политика.
Приоритетите на България не трябва да бъдат разглеждани само в контекста на нашето председателство. Идеите, целите, приоритетите на една държава трябва да са елемент от стратегическо целеполагане, а не плод на една или друга конюнктура. Ние или имаме приоритети и цели, и използваме тази трибуна да ги покажем и наложим или нямаме такива, а тепърва да ги мислим не е добре.
Често последните седмици чуваме, че в така благоприятния момент на нашето председателство е уникалната възможност да намерим пресечната точка между интересите и приоритетите на ЕС и България. Разбира се, че ще намерим такива. Бедността, трудовите отношения, мигрантската криза и т.н. безспорно са такива, но те са и преди всичко общочовешки проблеми, цели и приоритети. Да търсим тук така очакваното съвпадение е меко казано наивно. Къде остава родното, националното, българското? По-добре би било да поставим в акцента на председателството ни разминаващите се интереси и приоритети, особено с оглед развитието на театралния спектакъл „Шенген“.
Претенцията ни да бъдем регионален говорител също е меко казано не особено състоятелна. Най-малкото поради неясната развръзка на двата основни стълба на балканската политика на ЕС. Интеграцията на Западните Балкани изглежда все по-мъглява, с все по-неясен хоризонт, зависеща от все повече случайни или външни фактори. От другата страна, по отношение на така наречената Черноморска синергия, ЕС отдавна изпусна своите възможности и днес вече е трудно да говорим за политика на съюза към Черноморския регион, най-малкото поради факта, че той вече до голяма степен „принадлежи“ на Русия и Турция.
По притеснително е, че в Бялата книга за бъдещето на Европа са очертани пет сценария за развитие на съюза, като обаче всички те са положени в рамките на една обща положителна тенденция. Това е голяма стратегическа слабост. Всеки един подобен анализ изхожда най-малко от позицията на положителна, отрицателна и вероятна тенденция, а в петте сценария отрицателна не се забелязва. Същевременно няма признаци, че предизвикателствата, пред които е изправена Европа, започват да намаляват. Може би Европейската комисия има известни опасения да разглежда възможни негативни тенденции, но такива също съществуват.
Интеграцията на страни като България в Европейския съюз започна все повече да прилича на ромската интеграция в България. Затова и се опасявам, че нашето председателство ще премине единствено под знака на администрирането на един процедурно изяснен отдавна процес. За да бъде полезен той за нас не би следвало да търсим допирните точки, а да направим възможното да защитим собствения си национален интерес, било то и по малко на брой, но значими въпроси. А и примерът с ромската интеграция ясно ни показа, че „допирните точки“ често са такива само за лидерите, без общността да има полза от тяхното прилагане.
Галин Дурев е докторант към катедра „Политология” във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавърска степен по специалност „Политология” в ПУ „Паисий Хилендарски”, магистърските програми „Политически мениджмънт” и „Международни отношения и проблеми на сигурността” в Софийския университет, както и “Защита на националната сигурност” в Академията на МВР. Член е на Националния съвет на БСП.
