Господин Борисов, когато и Вас Ви спре възрастна жена на улицата, погледне Ви, извини се за “неудобството” и със сълзи в очите Ви помоли за помощ, защото е гладна, тогава елате и със същата егоцентричност се похвалете, че всеки месец раздавате по 50 лева на пенсионерите.
Защото, господин Борисов, аз не бих могла, ако бях на Ваше място.
Не и с тази самоувереност. Защото това ясно показа, че аз и Вие живеем в паралелни реалности.
Защото във Вашия свят тази жена е получила 50 лева и животът й е бил уреден. Но в моя тази възрастна жена искаше две простички неща - фиде и месо. За да си направи супа. А нямаше с какво да си ги купи.
Не знам колко време е гладувала. Знам само с каква ярост се сви сърцето ми, когато ме погледна и ме помоли за помощ. Сетих се и за моята баба, която е далеч в провинциалния град. Тя също е пенсионер, господин Борисов. Да е жива и здрава. И аз да съм жива и здрава, за да мога да й помагам. Защото, господин Борисов, в моята България тя не би могла да се справи сама.
Затова предложих на възрастната жена да й купя най-необходимото. Храна за оцеляване, господин Борисов. Защото пенсионерите в моята България са принудени да оцеляват. Купих й и баклава, за да подслади поне малко горчивия живот, който е принудена да води моята България, господин Борисов. Онази, в която Вие сте премиер, но тази жена не може да си купи хляб. Защото очевидно, господин Борисов, Вашите допълнителни 50 лева не са били достатъчни към и без това мизерната й пенсия.Вие знаете ли колко струва един хляб, господин Борисов?
Това не е помощ, господин премиер. Това са подаяния. Огризки. Подигравка.
Има нещо, което във Вашата реалност отсъства, господин Борисов. И то е гладният човек. Днес е Ден на благотворителността. Честит празник, господин премиер. Хапнете добре. Дано не Ви присяда.
Джесика Вълчева
Frognews.bg
