Днес много неща ме накараха да мисля за тези, които изпълняват нечовешки заповеди. За войниците и полицаите, убивали партизани и ятаци. За войниците, убивали в Народния съд. За днешните полицаи, биещи народа си и пръскащи сълзотворен газ в очите на старци и жени. За днешните полицаи, биещи тези, които протестират срещу диктатурата.
Мисля и за службите. За тези, които слухтят срещу противниците на мафиотското правителство. За офицерите в армията, които вместо в България, се заклеват да пазят интересите на НАТО и САЩ. За офицерите, които изпълняват заповедите на политиците, а не волята на народа си. И които допуснаха пред очите им да съсипят България. А се бяха клели....
Има заповеди, които никога не трябва да се изпълняват. Има работа, която въпреки заплащането, никога не трябва да се върши. Има принципи и морал, които никога не трябва да се престъпват.
Защото днес ще си вземете заплатите. Но утре какво ще кажете на историята и на децата си? Ние бяхме там и защитавахме престъпниците, които унищожаваха Родината ни! Загърбихме клетвата си, за житейското удобство. Вършихме престъпления, защото нямахме сили да се противопоставим на заповедите.
А всъщност българите винаги са разчитали на армията си, на полицията и на службите. Поне да ги пазят от външни врагове. А днес....днес те помагат на българоубийците.
Та, какво ще кажете на децата си един ден?
Елена Гунчева