Импийчмънтът няма да напълни язовирите или хладилниците на хората, нито ще вдигне пенсиите, най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението.
Въпросът не е какво ще правя аз оттук насетне, въпросът е какво ще правим всички ние българите. Ще си върнем ли закона, ще си върнем ли държавата, ще си върнем ли справедливостта, ще си върнем ли и роднините зад граница?
Помолен от журналисти да коментирам изказвания на премиера, попитах на кои негови думи трябва да отговоря. На кой премиер да вярвам - на този от предния ден или на този от вчера, или на онзи от Коледа? Защото премиерът от предния ден каза, че е свалил от декември доверие от мен, а управляващите в своите самопризнания днес казват, че от три години водят такава война, откакто съм станал президент. Вчера пък премиерът казва, че нищо подобно няма, работим прекрасно. И на мен ми се струва, че живеем в някаква държава на абсурдите.
Когато съм искал да работя с правителството, от самото начало, на мен са ми отказвали и министри, и срещи, и много други участия в различни инициативи. А когато казвам, че снемам доверие от правителството, на другата сутрин с писмо на министър-председателя ми изпращат министъра на икономиката за участие в конференция с японския бизнес.
Държа на това и никога досега навън или пред чужденци, по какъвто и да е повод, не съм казал една лоша дума за българското правителство и няма да го направя. Такава трябва да бъде политиката на всеки един от нас. Но що се отнася до кривиците – разбира се, че ще си ги казвам.
Икономическата дипломация зависи от работата на всички институции и тук не приемам да има пропуснати ползи за България! През юли м.г. бях на Петербургския икономически форум, имах среща с президента Владимир Путин и целия негов екип от министри и затова поисках да дойдат и български министри с мен, вкл. министърът на енергетиката…. След един час преговори с президента Путин за това, че цената на газа за България не е справедлива и че трябва да бъде намалена чувствително, той каза, че това е вярно и ценообразуващият механизъм трябва да бъде променен. Призовах няколко пъти правителството да използва този политически пробив и да го превърне в успех. Време е, отдавна е време това да се случи!
В отговор на въпрос на медиите дали оттеглянето на доверието от правителството е, за да се отложи влизането ни в механизма за еврозоната, трябва да подчертая, че това са абсолютно несъстоятелни твърдения, но тук трябва да са ясни няколко неща. Заложено в Лисабонския договор е всички държави-членки да се присъединят към еврозоната, но въпросът е до възможностите на отделните държави – дали ще се повишат цените, дали ще има някакво затрудняване за икономиката. Трябва да се проучат всички рискове, както и примерите, при които държави, приели еврото, са изпаднали в икономическа стагнация за над десетилетие, като например Португалия.
Голямата тема е достатъчно конкурентоспособна ли е икономиката ни да се развива прогресивно в еврозоната, защото тогава вече ние губим част от механизмите, с които можем да я стимулираме. Ще гарантира ли правителството, че това, което е направило и прави за нашата икономика, води до нейната конкурентоспособност и устойчивост в еврозоната – ето това трябва да бъде фокусът.
Румен Радев
https://www.facebook.com/President.bg/videos/494106118176261/?t=32