Две големи несправедливости се случиха на първия учебен ден тази година.
Първата бе, че откраднаха учебниците и тетрадките на учениците от приюта на отец Иван, а втората, че любимата на цялата математическа паралелка в 5-и клас в столичното 125-о СОУ учителка Правда Найденова бе принудена да напусне училището, а директорката й Венелина Николова остана на поста си.
Първата история обаче е локално циганска. Не защото самият отец Иван го казва. Нито пък, защото ромите са откраднали помагалата, за да поглъщат жадно знания. Просто само неграмотен циганин може да открадне учебници, които после не може дори да продаде, защото те са безплатни за учениците на тази възраст и вече са подсигурени за цялата страна. Ромът обаче няма как да го знае, защото не е посещавал училище, за да го научи. Така че тази кражба е всъщност един пример за двоен провал на образователната ни система. Случаят в софийското 125-о училище обаче не е така безобиден както поредния ромски набег върху приюта в Нови хан - той е един чудесен пример за организираната закостенялост в образованието. За това как там от години се е настанила посредствеността и бурените й душат всяко добро изключение и опит за смислена промяна.
Може на пръв поглед неподновяването на срочния договор на 30-годишната учителка Правда Найденова да изглежда съвсем обикновено събитие от вътрешния живот на едно училище, но всъщност е много грозен акт на саморазправа от национален мащаб. На присъда, произнесена и изпълнена от училищната мафия.
Ще дам няколко прости примера, за да разберете веднага какво реално са причинили на математичката Правда Найденова. Гледали ли сте "Слава", българския филм в битката за следващите награди "Оскар"?
Ако не, накратко, там прототипът на героя Кольо Кантонера, който намери куп пари от откупа за Стефко Колев и ги върна, докато полицаите на място тъпчета джобовете си с влажните банкноти, е пребит жестоко от колеги, защото разкрива, че те системно крадат тонове нафта от държавата, а той не иска да участва в това и го смята за безобразие.
Ако не сте гледали "Слава" обаче, със сигурност знаете за американската криминална драма "Серпико". Там отново по действителен случай се разказва за ченге, изиграно от Ал Пачино, което не желае да приема подкупи и е принудено да издържа всекидневни унижения, доноси и, естествено, физическа разправа от корумпираните си колеги, срещу които се опитва да се бори.
Ами Правда Найденова реално е антисистемен играч като двамата герои от "Слава" и "Серпико". Тя вижда провала в системата, но и алтернативата. И ако не беше математик в СОУ, а сержант в РПУ, срещу Правда Найденова със сигурност щеше да бъде упражнено и физическо насилие. Защото и в двете силно закостенели общества - и в полицейското, и в училищното, никой не иска промяна. Защото промяната изисква умения и усилия, които са там в твърде силен дефицит.
Да видим обаче коя е тази учителка, която предизвика фурор от възхищение в социалните мрежи? Ами, просто казано, Правда Найденова се прочу, защото много обича своята работа и своите ученици. Защото има знания и знае как да ги предаде на децата, да ангажира изцяло вниманието им.
Освен задължителната програма ги водела през уикенда на преходи в планините, викала ги извънредно в училище, за да се подготвят за състезания. И те отивали с огромно желание. Така дошли и медалите, и грамотите. Направила група във вайбър с тях, за да обсъждат домашните, била активна и във фейсбук страницата на класа. С една дума, влязла от упор в техния свят със своите знания. На всичкото отгоре била извънредно внимателна, мила и справедлива.
Колко учители правят това днес? Дали има 5 процента? Съмнявам се. Масово самите преподаватели не са подготвени. Още по-масово, дори и да са, те не умеят да общуват с учениците и нямат техники за преподаване. Истината е, че твърде много не умеят да общуват не само в училище, но и в живота и, естествено, пренасят личните си проблеми директно в клас.
За какви знания и техники въобще говорим?! Има толкова много учители, комплексирани от неудачите и провалите си, които тормозят децата и смачкват поривите им за изява. Днес те са във всяко училище в страната.
И когато в тази среда се появи преподавател като Правда Найденова, той моментално става неудобен. Така че съвсем естествено обаятелната математичка се превръща в мишена на директорката Венелина Николова. Началничката между другото използва и много популярни полицейски похвати за саморазправа. В МВР например, когато ръководството иска да отстрани някого от поста, му праща проверка на инспектората.
Това се случва и в 125-о СОУ. И срещу Правда Найденова на фона на успехите й, включително и похвала от МОН, че училището е иновативно заради усилията , директорката Николова открива "уникални пропуски" в трудовите й задължения. Между тях, че извеждала учениците от училище, без да има издадена заповед, и също така - не спазвала тематичните разпределения.
Но ние не бива да се сърдим на директорката Николова. Тя няма как да направи нещо различно от това да изгони учителката Правда, защото самата тя е неразривна част от порочната и неуспешна система. Директор Николова е една голяма тухла (четворка) в стената, срещу която младата математичка се изправя.
И ако това се бе случило през септември 2001 г., когато социалните мрежи ги нямаше още никакви, а не през септември 2017 г., в тази история щяха да победят лошите. Никой нямаше и да чуе за математичката Найденова и тя нямаше да прекрачи прага на никое училище в първия учебен ден, което в крайна сметка й се случи благодарение на натиска на благодарните родители, които преместиха заедно с нея и почти целия й клас в съвсем друго СОУ.
Съпротивата срещу реформата е много силна. Спомнете си как само преди седмици директорът на математическата гимназия в София се барикадира в кабинета си, за да не бъде отстранен. Защото родители разкриха, че е изгонил кадърна учителка.
Така че, за да има правда за учителките като Правда в наши дни, трябва да има силен обществен контрол върху целия процес в училищата. Защото там нещата не са добре.
А след като съвсем справедливо днес бяха увеличени заплатите на учителите, утре може от тях и да се изисква - иначе няма да има промяна.
