Калин Янакиев: Манипулативният разказ за 48 НС и на кого Господ се надсмя?!

Днес бих искал да обясня защо напоследък не ми е интересно да пиша на вътрешнополитически теми и дори не желая да го правя. Първо, защото не искам да се включвам във всъщност излагащата както академичните, така и прикрито партийно пристрастните политолози, социолози, социални антрополози и т.н., все по-глупава дискусия „ще излъчи ли този Парламент редовно правителство или не“.

Просто не разбирам защо трябва да заставаш с експертизата си на политолог, социолог, социален антрополог и т.н., за да кажеш с важен тон от трибуната на казионните медии (и да го казваш ден след ден – до втръсване) онова, което може да каже буквално всеки обикновен гражданин, осведомен за партийната конфигурация в 48 НС. „Ами най-вероятно редовно правителство няма да се състави, но все пак… минимален шанс да се състави има“. С изговарянето на тази банална очевидност казионните медии ни занимаваха почти три месеца и това – убеден съм – им служеше като алиби за все по-сгъстяващото се замълчаване за глобалната трагедия, в която всъщност живее светът от близо година насам. В света, уважаеми, се възроди фашизмът и този фашизъм – руският фашизъм – е обявил война на цялата съвременна цивилизация, която (засега) води по най-чудовищен начин в Украйна.

Да, ама, видите ли, опитват се да надвикат този факт – ние сме в „тежка, почти нечувана политическа криза“ и няма как да се вълнуваме в момента от някакви си там украинци. След което започват разказите на разтревожените политически „експерти“ и журналисти за онова, което се случваше в злощастното 48 НС. Тези разкази могат да се подразделят на няколко разновидности, но по мое убеждение разказът всъщност бе само един и провокиран от следното: конфигурацията в този Парламент се получи такава, че след близо три години изведнъж даде шанс за някакво – най-сетне – завръщане на Бойко-Борисовия ГЕРБ след изхвърлянето му от властовия монопол и трайното му стигматизиране за голям, критично голям сегмент от обществото. И ето: цялото усилие на „анализиращите“ се съсредоточи именно върху опитите това „нормализиране“ на ГЕРБ след протестите от 2020 г. този път да бъде извършено.

Именно за тази цел бяха „произведени“ следните повтаряни ни до втръсване топоси. „Пред прага сме на ужасно тежка – студена, гладна и катастрофална зима. Ето защо – каквито и противоречия и да са имали до началото на 48 НС „политиците“, колкото и те да са били дори оправдани – днес те трябва, направо няма как да не се загърбят, за да оцелеем“. Защо бе произведен този топос? Ами, на „първата политическа сила“ в този Парламент – известно е – не ѝ стигаха гласове, за да се завърне във властта и не ѝ стигаха даже в съюз с всъщност винаги готовото да се завърне в нея ДПС и готовия на практически всичко, измислен панически след свалянето на правителството на Кирил Петков „Български възход“. Значи: трябваше някак си да се сломи упорството на ПП и ДБ – онези именно, които се противяха на повторното „нормализиране“ и завръщане на Борисов. Как? На първо място чрез страховитата зима, която – уважаеми съграждани, клети българи – е много по-важен фактор за всички вас от „егоистичната“, не ваша съпротива на „проклетите антигербаджии“.

Този топос в разказа за 48 НС можеше да се експлоатира през целия октомври и ноември, и, да – казионните медии, политолози и социолози – хвърлиха огромни усилия в тази посока. Е, оказа се, че не им се получава. Нещо повече – Господ се надсмя над всички тях като ни изпрати… ненормално топла (поне до средата ѝ в която живеем днес) зима; „глобалният Запад“ се справи с очакващите ни „катастрофални цени на газа“ (а оттам и на всичко друго) – нито глад, нито мор настъпиха в Европа, а „клетият българин“ и днес пълни кръчмите и ресторантите и… купува, купува въпреки „полуделите цени“. „Холодная зима 2023 г.“ остана само в руските путински медии, на които у нас никой не обръща особено внимание.

Но поради това малко след (принуденото) затихване на топосът със „зимата“ започна да се произвежда другият основен топос в разказа за онова, което се случва в 48-мото НС – този за населяващите го „политици“, които били движени единствено от своите „егоистични партийни цели“, които пък се състояли не даже в това да се докопат до властта, а да не позволят на който и да било друг да го направи. „Такава (пак „катастрофална“) политическа ситуация до днес не сме имали – всеки е срещу всеки, всички са се окопали зад своите партийни „червени линии“, концентрирали са се в „егото“ си и не желаят да се разберат“. В противовес на това постепенно започна да ни се внушава, че партиите и „политиците“ изобщо биват изпращани от нас в Парламента, за да… „се разберат“ и да се стараят да намерят формулата за коалиция (която, не ще и дума, в 48 НС няма как да не включва ГЕРБ). Представяте ли си – гласувалите за ДБ и за ПП са гласували за тях именно „за да се разберат“ с хората на Борисов (и дори с ДПС)! Даваха ли си сметка, че такова едно препоръчвано им „разбирателство“ още утре ще ги остави без почти всичките им избиратели? Всъщност, даваха си, но не преставаха да ни внушават, че е точно обратното. Уви, и този топос не „вразуми политиците“. С едно силно подчертавано изключение обаче… Бойко Борисов, човекът, самоотвержено прекрачи всичките си „червени линии“. Започна с „абсолютно компетентния“ (в неврологията да, но защо и в политиката не разбрахме) професор Габровски – „човекът на каузата“, на когото даде картбланш да избере „чисто експертни“ министри (всъщност в основната си част креатури на НДСВ и „второешелонници“ на самия ГЕРБ), които още преди да бъдат подложени на гласуване ни бяха изтипосвани със снимки и биографии във всички масови вестници. С две думи – „добрата воля“ на Борисов ни даде надежда „да оцелеем“. Само че и сега „политиците“ не „преглътнаха егото си“. От тях обаче сега безспорно се отдели самият Борисов, готов „на всичко за спасението на Родината“, а пък множеството на „его“-тиците и нехаещите за нея се минимизира до… депутатите на ПП и ДБ.

Макар вторият мандат да бе връчен също на академична персона, дори на академик, а не просто професор – тук снимки, биографии и надежди въобще нямаше. Сега бе ясно, „че това правителство няма да мине“. А защо първото можеше и трябваше да мине? Защото бе с мандата на ГЕРБ?

Накрай се навлезе в третия етап – сега зачерталият всички „червени линии“ Борисов започна да раздава „оферти“ за разбирателство направо по две-три на ден – с Янев, без Янев, с него самия, въобще без него самия и т.н., докато накрая взе интензивно да съблазнява ДБ и дори – какво себе отрицание – „номинира“ съпредседателя ѝ Христо Иванов за премиер. След всичко! Какво благородство, каква отговорност към „всички българи“! Тук вече бях абсолютно сигурен, че опитът за повторно завръщане на ГЕРБ във властта е към своя край. Борисов разбира се е бил наясно, че ДБ няма да получи мандат и няма да се наложи хората му да гласуват за Христо Иванов. Вероятно вече е бил осведомен за „гръмването“ на „скандала с NEXO“ (гърмящ собствено само в казионните медии и напълно безразличен за избирателите), защото целта му и сега бе не разбира се да се „постигне стабилно управление“ – Борисов въобще не би желал такова нито с ДБ, нито още по-малко с ПП, би го преглътнал с ДПС, че даже и с БСП, но трудно би могъл да го каже открито (всъщност до онзи ден, когато направо си го каза). Целта бе да излезе от „разказа“ за безотговорните и „егоцентрични“ партии в 48-ото НС като единствения „милеещ за България“ и значи – „нормален“ политик.

Оттук нататък – мога да предвидя със сигурност – „разказът“ за отиващото към края си 48 НС ще се развива така: кой носи вината за това, че не успяхме да преодолеем „безпрецедентната политическа криза“ (ретроспективно казано – „тежката зима“, „икономическата криза“, „цените на газа“ и т.н.). А казаното с истинските имена на нещата – кой не позволи след всички неимоверни усилия завръщането във властта и повторното „нормализиране“ на ГЕРБ. Ясно е нали: ДБ и ПП. А на кой значи трябва да се заложи следващия път? Този път вече наистина на ГЕРБ (ДПС, както винаги, е „в кърпа вързано“). Ще се получи ли? При всички старания да се построи подходящият разказ и за следващото 49 НС, мисля, че и този път няма да стане.

Калин Янакиев, портал Култура