По данни на Министерството на финансите в края на миналия месец бюджетният излишък достигна 2,7 млрд. лв., или 2,6% от БВП. Остават близо три месеца до края на годината, но без много усилия може да се прогнозира, че управляващите така ще натъкмят нещата, че подобен излишък ще има и тогава. Изобщо задава се поредното голямо харчене. По какви правила и принципи никой не знае, а по-скоро без липсата на такива. Вероятно за пореден път правителството ще влезе в ролята на старица, която хвърля пачки през балкона там, където й посочи телефонният измамник. Поредната крупна идея е да се построи едно "стадионче" за 100-ина милиона лева. Журналистите и те трябва да помогнат, като направят разследване необходимо ли е подобно съоръжение и къде трябва да се намира то.
Фискален трик
Правителството много добре оправдава поговорката "хем вълкът сит, хем агнето цяло". То успява да увеличава публичните разходи и едновременно с това приключва годината с излишък. Това е възможно благодарение на нереалистично високите прогнози за капиталовите разходи и тези за текуща издръжка. Изглежда това е новият фискален трик. Допреди 10 години управляващите подценяваха приходната част на бюджета, което им позволяваше да харчат безотчетно в края на годината, без това да влошава бюджетното салдо. Сега надценяват разходната част в бюджета, което позволява безконтролно прехвърляне на харчове от такива за инвестиции и издръжка към такива за заплати и социални разходи, без това да влошава бюджетното салдо, твърдят от Института за пазарна икономика.
Типичен пример в това отношение бе прословутата програма за "безплатно" саниране. В края на миналата година министрите решиха да извадят от хазната 1 млрд. лева за покриването на разходите по нея. Това е вторият милиард, който отива за т.нар. Национална програма за енергийна ефективност. Първият вече бе похарчен по подобен начин - в самия край на 2016 г. кабинетът го извади от бюджетния излишък, без да е ясно къде точно ще отидат парите. Схемата на финансиране на "безплатното" саниране е толкова непрозрачна и сложна, че Сметната палата отправи остри критики в свой доклад от тази година. Заради тези забележки, както и заради скандалите за прекомерно раздути разходи и некачествени ремонти,програмата бе замразена до създаване на нови механизми за харчене и контрол.
За бюджетния излишък у нас може да се даде и друго определение, точно измислено от икономически анализатори - джобните пари на премиера. Според доц. Ангел Марчев регулярните бюджетни излишъци означават, че някой регулярно не оценява правилно възможностите на икономиката да генерира приходи за държавата. "Подобряването на инвестиционния климат е набор от мерки, които включват съкращаването на администрацията и подобряването на данъчните условия", обясни Марчев и посочи, че 2,7 млрд. лв. е излишъкът до края на септември, а 2,4 млрд. е събраният данък общ доход, което на практика го обезсмисля. В края на годината бюджетният излишък може да надмине 3 млрд. лев и пак ще изчезне незнайно къде, коментира председателят на синдиката "Защита" Красимир Митов.
Президентът Румен Радев настоя, от своя страна, бюджетният излишък да се харчи със санкцията на парламента.
Откъде идва
Големият въпрос обаче е откъде идва излишъкът - от икономическия растеж, от уменията на управляващите или е резултат на стъкмистика. Преди около година и половина на едно от заседанията на правителството Кирил Ананиев, сега здравен министър, а тогава зам.-министър на финансите, признава, че има известни проблеми с изпълнението на разходната част. По думите му те зависят, от една страна, със сезонността на извършване на тези разходи. Другата част са свързани със ситуацията, в която се намира изпълнението на разходите, свързани с усвояването на европейските средства. Според бившия финансов министър Христина Вучева бюджетният излишък се образува по една единствена причина - предвидените капиталови разходи не се правят. Подобно е мнението и на депутата от БСП Румен Гечев. Той твърди, че излишъкът е в резултат на спестени разходи. Проблемът има и друго обяснение. България вече реално се е превърнала в премиерска република, а парламентът е изпълнителна власт на изпълнителната власт. Когато се приема бюджетът за поредната година, никой от депутатите не се осмелява да пита за какво ще се харчи бюджетният излишък. Нещо повече, през последните десет години съществува пълна липса на контрол по целия път на бюджета.
Този подход да се планират повече от 2 млрд. лв. по годишния бюджет за капиталови разходи и да се харчат едва 30% от парите, се повтаря през годините. Само 2010 и 2014 г. правят изключение - там сумите за резерв на правителството - 1 млрд. лв., и сумата за капиталовите разходи - също милиард, са разписани отделно, коментира проф. Вучева.
Според нея държавният бюджет на България се управлява еднолично от премиера. Многобройни са примерите за извършвани ежедневно разходи, без да са предвидени и с дежурното обяснение, че се финансират от бюджетния излишък. При това вече не само финансовите експерти, но и политолози и всякакви други анализатори посочват, че бюджетният излишък е резултат не на повече приходи, а на манипулации при планирането и осъществяването на разходите. През лятото правителството даде 500 млн. лв. на Държавната консолидационна компания да ремонтира язовирите в страната. Още в началото на 2018 г. същата компания получи 120 млн. лева от бюджета, за да решава въпроси, свързани с екология, рекултивация и поддържане на хвостохранилища. Така с едно обикновено решение на министрите половин милиард лева се прехвърлят в разпореждане на няколко души, които никой не познава. Не е ясно как ще се изразходва тази огромна сума, какъв ще е контролът и каква отговорност ще носят членовете на съвета на директорите на ДКК, които се отчитат само пред министъра на икономиката. Оставяме настрана въпроса, че ДКК бе създадена не да ремонтира язовири, а със съвсем друга цел - да събере в себе си останалите държавни дялове след приватизацията. Според практиката на страните от ЕС подобни действия на правителството се анализират в специални доклади на фискалния съвет, като докладите са предназначени за широката общественост. И България вече си има фискален съвет, но анализ и доклад няма.
Наши и ваши
А какво да кажем за парите, които се отпускат на общините от излишъка. С постановление от 7 август правителството отпусна близо 111 млн. лв. допълнителни трансфери към общините, както още 360 000 лв. за ремонт на варненския катедрален храм "Успение Богородично" и строеж на русенската църква "Всех Святих". Решението бе взето седмица по-рано от правителството чрез т.нар. процедура "на вносител", тоест министрите одобряват в аванс нещо, което не знаят какво е. Отново по доста съмнителен начин се отпускаха пари. Целият този цирк се разигра два пъти през последните 12 месеца, защото кабинетът Борисов 3 раздаде траншове по същия непрозрачен начин в средата и малко преди края на 2017 г.
Сто са българските общини, в които живеят над 2 млн. души, които за последната една година не са получили нито лев от това правителство. Това заяви по време на специално свикана по темата пресконференция зам.- председателят на БСП Кирил Добрев. Той отчете, че с министерски постановления правителството раздава пари на калпак, безотчетно. Добрев припомни, че БСП е втора политическа сила, а разпределението на средствата за общини на БСП е като за треторазрядна политическа сила.
Така според сметките на БСП 360 млн. лв. са разпределени от това правителство с министерски постановления за по-малко от година. Лъвският пай, или 250 млн. лв., е раздаден на общини на ГЕРБ, 70 млн. на общини на ДПС и осем милиона на общини, управлявани от БСП. Добрев оцени като фрапантни и христоматийни следните примери: село с 200 души - получава 1 млн. лв. за асфалтиране; село с 2000 души - 3,5 млн. лв. за пречиствателна станция. Сред общините "любимци", които според Добрев не са пропуснати в раздаванията на средства, са Варна с 90 млн. лв. , Доспат, Харманли, Казанлък. "В този тежък за ГЕРБ момент купува ли си правителството парламентарна подкрепа за новия политически сезон", попита тогава Добрев. Опитваме ли се една година преди местните избори да купим изборите, пита още Добрев.
Така например за област Видин, който масово се обявява за приоритет, са предвидени 200 хиляди лева. Донка Михайлова, заместник-председател на Националното сдружение на общините, заяви, че през 2017 г., ако средствата, раздадени чрез постановления на МС на всички български общини по един справедлив начин се беше случило, те щяха да удвоят капиталовата си субсидия, която влиза в българските общини. Ние сме силно разтревожени от субективизма при разпределянето на средствата от централния бюджет, заяви Михайлова.
По-рано по сходен начин се разпределяха средствата, от които поникнаха прословутите царските чешмички. Това всъщност е модел, по който парите на данъкоплатците вместо в обществени блага се превръщат във власт. А той утвърждава порочната практика, при която едновременно се купуват избори и се прахосват обществени средства.
Евгени Гаврилов
http://duma.bg
