Във всеки човек живее по една Грета. Ако Грета беше истинска, щеше да ви напише това преди Коледа.
- Не пазарувай. Има един момент на 24 и 30 декември, когато всички хора и мъртъвци излизат да си купят храна и нещо пластмасово. Ти не го прави. Алтернативата е да пазаруваш нощно време - денонощни хипермаркети има, приключението да си почти сам в магазина е достойно за филм. Тълпата е месо, касите в хипермаркетите са месомелачка, не влизай в този улей на гадната радост, че си жив и ще акаш повече на Коледа. От което не печелиш ти.
- Не карай кола. Стой си вкъщи или в някоя хижа. Загубата на време в задръствания е нищо в сравнение с унижението да се буташ пред мол "Парадайз", откъдето те пращат на паркинга на "Била", откъдето ти казват, че няма места. Ако не бяхме учтиви жертви, някой в София щеше да взриви поне "Била" и Кметството на този лаком и задъхан град, който изсмуква всяка друга наша територия. Алтернативата е да се кара кола и да се пазарува нещо за ядене след 20 часа в работен ден. Всичко друго е кошмар.
- Празнувай с малко. Коледа е постен празник, как така всички харчат по три заплати и и още три потребителски заема, за да напазаруват подаръци? Няма логика един празник да изяжда всичките ти спестявания, обръщайки ги в стеатозен черен дроб. У нас има някакво напъване да се преяде на всяка цена, защото Исус се е родил. Ако бяхте богати хора това напъване щеше да е просташки оправдано. Но когато и бедните се напъват да пукнат от ракия и месо на Коледа нещата стигат отвъд гротеската.
- Долу рекламите! Всеки ден едно много свенливо и чаровно момиче по бански те кара да купиш моторна резачка. Минаваш покрай нея и винаги като кучето на Павлов ще свързваш моторната резачка с една безплатна нейна усмивка и сексуално предложение. Накрая купуваш резачката. И си пак същият чикиджия, но с минус 120 лева. Къде е сега тая резачка? А момичето от рекламата, къде ли е?
- На децата - малко. Малки подаръци и книги са по-красивата идея за децата, но никой не го знае. Детето живее в свят на екрани и екструдиран полиуретан. Малките подаръци създават стремежи, ограниченията - характер. Подарявайте приключения и спомени извън мръсния и грешен град. Пак ще ви излезе скъпо, щом така го искате.
- Коледа отдавна не е човешки празник. Коледа е празник на опаковъчната машина. Опаковката трови един път природата, трови усещането за логика и черпи ресурс по- голям от самата стока. След две торби стока, забележете - остават две торби опаковки. Дори да сте най-големият враг на планетата пак щяхте да усетите, че нещо не е наред. От един закупен прост салам остават пет вида остатъци - хартиен етикет от негоряща хартия, пластмасова трудна за премахване опаковка, самата неядлива обвивка на салама, касовата бележка, найлоново пликче за салама. Това е кошмар, администриран от някой луд човек. Не е нужно да си еколог, за да се притесниш. Не е нужно и да спреш да ядеш салам, да спреш да раждаш деца или да станеш Грета. Просто помисли чий празник е това. Това е празник на ужасния капитализъм, който убива планетата. Не е нужно да живееш в социализъм по този повод. Но пак помисли. Има и други възможности. Защото знаеш ли какво се случва? Най-богатите нации крадат нефта на бедните, после продават най-много нефтена пластмаса на бедните, после богатите идват при бедните и почват да им проповядват еко-комунизъм. Много нечестно. От този процес бедните губят два пъти, богатите печелят два пъти, а накрая богатите се оказват и морални стожери.
- Трапезна еднаквост. Ако се разходите по масите на приятелите си по Коледа и Нова година ще видите, че саламът и кашкавалът, и алкохолът, и хлябът са еднакви, с малко вариации. Това е конвейер, скука и безсмислие. Ако сте гастроном, измислете нещо друго. Скарата по Коледа е празнична безпомощност. Задължителна ли е? По-добре потърсете риба-фугу. Ще се забавлявате различно.
- Заколете прасе. Изяжте дроба и сърцето му, докато мърдат още. Нещо такова пробвайте. Всичко друго ви прави тълпа. Мразете тълпите, дори когато протестират срещу климата. Силно и честно.
Ваша Грета от Толбухин.
Мартин Карбовски
