Авторите на тези и други подобни твърдения трябва да бъдат моментално осъдени за тъпота с взлом. Разбира се, че Европа не е спасена от г-н Макрон. Нещо повече, г-н Макрон няма никакво намерение да я спасява. Съвсем не затова статуквото го посочи за свой кандидат на президентските избори. Задачата на новия френски президент е съвсем различна - да спаси привилегированата каста, състояща се от високопоставени брюкселски чиновници и транснационални банкстери. Елитът си го отгледа, посочи си го за кандидат-президент и предвидливо отстреля онези кандидати, които можеха да му бъдат реална конкуренция. На финала освен него беше допусната единствено г-жа Льо Пен, защото е ясно, че срещу когото и да се изправи шефката на Националния фронт, тя ще загуби. Всъщност това е нейната роля - да плаши мнозинството гласоподаватели и да ги кара да гласуват за избрания от статуквото кандидат, който в случай се явява г-н Макрон.
А Европа наистина има нужда от спасяване. Само че не тази Европа на безличните комисари, на измитите директори на дирекции, на агресивната институционална посредственост и на останалия офисен планктон, който щъка по брюкселските коридори и отдавна се е отказал от всякаква собствена мисъл.Тази Европа не трябва да бъде спасявана. И колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре. От спасяване има нужда една съвършено друга Европа - тази на свободния дух и на критичното мислене. Брюкселците не обичат тази Европа. Те не я разбират. Те са свикнали да мислят в директиви и таблици. За тях животът се ограничава в рамките, очертани от едното брюкселско указание до следващото. Нямат нито памет за миналото, нито визия за бъдещето. Много обичат да честват на 9 май, Деня на Европа, т.е. деня, в който Робер Шуман предложил да се създаде Европейска общност за въглища и стомана. И категорично отказват да си спомнят, че 9 май е денят на безусловната капитулация на нацистка Германия. Без тази капитулация, станала възможна благодарение основно на войските на Съветския съюз, никакво споразумение за въглищата и стоманата, а впоследствие и Европейски съюз, нямаше да има. Всъщност не, някаква обединена Европа вероятно щеше да има. Само дето щеше да бъде обединена под нацистката свастика, а повечето европейски граждани, и най-вече тези в източната част на континента щяха да бъдат превърнати в презиран обслужващ персонал на германските свръхчовеци. Този сценарий, съвсем вероятен, между другото, стана невъзможен, защото Съветската армия най-напред спря, а после и унищожи смятаната за непобедима германска военна машина. Хубаво е този исторически факт да бъде припомнян най-вече на празнуващите Деня на Европа. Защото ако Втората световна война беше спечелена от Хитлер, днес те щяха да пеят не „Одата на радостта“, а „Дойчланд юбер алес“, а в почивките между пеенето щяха да рецитират протяжни пасажи от „Майн Кампф“.
