Те имат само 12 депутати, които дори не са в отделна парламентарна група. И въпреки че не са самостоятелен коалиционен партньор на ГЕРБ, а присъстват в управлението като част от “Обединени патриоти” (заедно с НФСБ), националистите от ВМРО успяват да наложат редица свои идеи.
Отпечатъкът на ВМРО в управлението се простира широко. От темата за Македония до военната служба; от повишаване на минималната пенсия до абсолютната давност на дълговете; от възпитанието на децата, през "анти-джендъризма" и Истанбулската конвенция до лобиране в полза на големите търговци на горива.
Някои ги наричат популисти, защото никога не са се позиционирали по оста ляво-дясно. През годините ВМРО си партнираше с всякакви партии от политическия спектър, но така и не успяваше да достигне до реални постове в изпълнителната власт. След 2017 г. обаче хората около Каракачанов заеха основно място в управленската коалиция зад третото правителство на Бойко Борисов.
От тази позиция партията налага непознати досега законодателни решения. Наред с това прокарва лобистки текстове в различни закони, а също така тихомълком успява да осигури бюджетно финансиране на близки до нея неправитлствени организации. Имиджа си пък поддържа със спорни данни за електоралните нагласи, които успяват да пробият дори в ефира на обществената БНТ.
Македония - от приоритет в проблем
Ако допреди няколко месеца много политици наричаха Северна Македония "най-близката ни държава", в момента едва ли има друга страна, с която България да е в по-изострени отношения. Промяната дойде с основната роля на ВМРО.
Партията представя за своя заслуга решението на правителството България да не одобри рамката за начало на преговори между Северна Македония и Европейския съюз и така на практика да спре Скопие по пътя към ЕС. Красимир Каракачанов активно защитава позицията, че Северна Македония не е готова за членство и настоява за твърд подход. През последните месеци той се превърна в основен говорител на правителството по тази тема, въпреки че заема поста министър на отбраната.
В края на септември 2019 г. Каракачанов поиска правителството да наложи вето на началото на преговорите и заплаши, че в противен случай ВМРО ще напусне управляващата коалиция. Аргументът му беше, че Скопие не изпълнява договора за добросъседство с България. Ден по-късно на среща на президента Румен Радев с представители на правителството стана ясно, че България няма да налага вето.
В края на 2019 г. започна изостряне на отношенията между София и Скопие. Това се случи след като през октомври беше приета рамкова позиция на България, в която се поставят условия пред българската подкрепа за началото на преговорите на Северна Македония. Година по-рано, по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, правителството посочваше като свой основен приоритет интеграцията на държавите от Западните Балкани в ЕС.
През септември 2020 г., след като държавите членки на ЕС, включително и България, бяха дали зелена светлина на началото на преговорите със Северна Македония и Албания, министърът на отбраната беше първият представител на кабинета, който каза, че България ще блокира насрочването на първата междуправителствена конференция и уточни, че говори „от името на правителството“. Ветото стана факт през ноември, само месец по-късно.
През цялото време Каракачанов участваше в изслушвания в парламента по темата и в срещи с дипломати от Скопие редом с външния министър Екатерина Захариева. По време на първото си посещение след назначаването му за специален представител на Република Северна Македония за България, Владимир Бучковски се срещна с външния министър, с президента и премиера, както и с Каракачанов.
Междувременно експлоатацията на темата “Македония” от ВМРО даде още един резултат - преименуването на празника 24 май от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" в "Ден на българската писменост, просвета и култура". Решението беше взето по предложение на депутатите от ВМРО, които смятат, че с определението "славянска писменост" се оставя пространство за интерпретации в полза на твърденията за съществуване на македонски език.
Два научни центъра към Българската академия на науките (БАН) дадоха негативни становища за предложението на ВМРО, но това не доведе до резултат и от началото на ноември 24 май е празник с ново име.
Казармата - от задължителна до доброволна
В последните работни дни за годината Народното събрание прие частично едно от предизборните обещания на Каракачанов - това е възможността всеки пълнолетен българин да влезе в казарма. Обещанието беше да се върне задължителната военна служба, както беше по времето на комунизма, но отказът на ГЕРБ да подкрепи това доведе до компромисното решение - "по желание".
Народното събрание гласува промени в Закона за резерва на въоръжените сили, с които българите ще могат да преминат през военна подготовка и да станат част от резерва. Въпросната подготовка ще се покрива от бюджета на военното министерство.
Тази доброволна военна служба ще продължава до половин година, а преминалите през нея - както казва законът - ще имат предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация.
Депутатите върнаха и така нареченото военно обучение в учебната програма. Подготовката ще се случва в часа на класния.
Преди да бъде приета идеята за доборовлната казарма, представителите на ВМРО я защитаваха с обяснението, че така мъжете ще се учат на ред и дисциплина, както и ще бъдат подготвени да “защитават страната си”. Не получи отговор въпросът дали има смисъл България да харчи пари за подготовка на хора, които след половин година ще напуснат армията, вместо тези пари да бъдат инвестирани в професионалната войска.
Домашното насилие и плашилото "джендър"
Две години преди да отреди място на мъжете в казармата, ВМРО публикува прессъобщение, с което се похвали за “спечелена още една битка в името на Майка България”. Повод за радостта им беше решението на Конституционния съд, с което беше спряна ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна и като Истанбулската конвенция.
“Битката” на ВМРО с документа започна година по-рано. През 2017 г. Красимир Каракачанов и останалите министри на "Обединени патриоти" се противопоставиха на приемането на конвенцията от правителството. Когато тя стигна до Народното събрание, националистическите ВМРО, НФСБ и "Атака" започнаха кампания срещу ратификацията, към която се присъединиха и социалистите от БСП.
От ВМРО твърдяха, че Конвенцията въвежда “джендър” като понятие. Каракачанов се обяви против “легитимирането на транс- и интерсексуалността”. Фактите са, че понятието "джендър" отдавна присъства в редица документи, конвенцията не въвежда "трети пол", а има за цел да ангажира правителствата да противодействат ефективно на домашното насилие.
Кампанията на ВМРО обаче принуди ГЕРБ да търси изход и конвенцията беше изпратена в Конституционния съд, който реши, че документът не е съвместим с българската конституция. В резултат от кампанията на ВМРО, България е единствената държава в света, където думата "джендър" вече се използва като синоним на гей.
Конвенцията не беше приета, а България продължава да не води официална статистика на случаите на домашно насилие и няма никакъв напредък в противодействието на този проблем.
Боят на дете - "според нуждите на възрастта"
Така стигаме и до децата. В резултат на продължаващи кампании, управляващите отлагаха влизането в сила на Закона за социалните услуги, замразиха Националната стратегия за детето, а в България започна истерия с митовете за "норвежката заплаха" - т.е. че някой отвън ще дойде, за да вземе българските деца.
Всяка законодателна стъпка в посока на защита на правата на децата беше атакувана като конспирация за "взимане на децата". ВМРО участва активно във всичко това. Така бяха спрени и опитите за въвеждане на сексуално образование в училище.
В последните дни на месец ноември ВМРО внесе проект за промени в Закона за закрила на детето, който предизвика гневни реакции сред правозащитниците в България.
Предложението предвижда - с почти никаква обосновка от половин страница - от закона изцяло да отпадне текстът, според който "специална закрила се осигурява на дете в риск".
Значително се променя и съдържанието на понятието "дете в риск". ВМРО добавят уговорката "вземане предвид на нуждите на възрастта му" при случаите на "нехуманно и нечовешко отношение, свързани с проява на физическа агресия". Така ВМРО поставя под условие неприемливостта на физическата агресия към дете - според "нуждите на възрастта".
Този закон предстои да бъде разгледан от Народното събрание.
Плащаш, не плащаш - все едно
Освен мястото на мъжете, жените и децата в обществото, партията на Красимир Каракачанов експлоатира успешно и друга тема - “парите на народа”.
ВМРО се похвали, че заради тях от 2021 г. минималната пенсия ще скочи до 300 лева. Това решение заобиколи правилата за осъвременяване на пенсиите, записани в Кодекса за социално осигуряване – увеличението за всички да е 4.8%. То се получава по формула, т.нар. швейцарско правило - 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията.
Според критики на експерти, така се изкривява осигурителният модел (размерът на пенсиите да зависи от личния принос) и така много хора ще загубят мотивация да се осигуряват върху реалните си доходи, защото накрая ще получат почти толкова, колкото и тези, които не са се осигурявали.
Отново по настояване на ВМРО беше въведена 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица. На пръв поглед идеята на "патриотите" изглежда адекватна на фона на критики от Европейската комисия, че България няма законодателство за решаване на проблема с вечните длъжници.
Десетки организации обаче предупредиха за негативните последствия от мярката и призоваха за познати в европейското законодателство процедури, като например личния фалит.
Основният посочен проблем на 10-годишната давност е, че не защитава достатъчно интересите на кредиторите и не отчита доколко добросъвестен е длъжникът. Освен това се губи стимулът за поне частично погасяване на дълга.
И малко лобизъм
ВМРО успява да прокара и откровено лобистки законодателни решения. Депутатът и настоящ министър на околната среда и водите от квотата на ВМРО Емил Димитров например беше сред вносителите на т.нар поправка "Домусчиеви". Тя беше внесена и приета от парламента през 2018 г. и щеше да позволи на братята Георги и Кирил Домусчиеви да не платят 58 млн. лева неустойки на държавата по договора за приватизацията на Български морски флот (БМФ).
Това предизвика напрежение между партиите във властта, срещу поправката се обяви лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който дори заплаши да напусне управляващата коалиция. В крайна сметка президентът Румен Радев наложи вето, а общественият отзвук от скандала принуди управляващите да оттеглят подкрепата си за проекта.
И отново Емил Димитров - още докато беше вицепремиер Валери Симеонов (НФСБ) обвини депутата в "тежък лобизъм", заради поправки в Закона за горивата. Основното обвинение беше, че приетите текстове са в полза на петролната компания "Лукойл". Димитров беше двигателят на промените, които облагодетелстваха големите играчи в пазара на горива за сметка на малките.
Също Емил Димитров от ВМРО каза, че е водил преговорите с бившия главен прокурор Сотир Цацаров, преди мнозинството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" да го издигне за председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ. Тогава ВМРО бяха обвинени, че вършат "мръсната работа" на ГЕРБ, както и че са партията за поръчки на управляващите.
https://www.svobodnaevropa.bg/
Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа. Тя е автор на седмичния подкаст „Превод в ефир“ и рубриката „Говори Полина“.
