За поредна година финансовите отчети на столичните общински фирми за предходните 12 месеца бяха приети набързо, без анализи на резултатите, без отговори какво е довело до съответните плюсове и минуси срещу името на всяко едно дружество. Управляващите предпочетоха да заметат цифрите, които не са им в угода, а въпросите на опозицията в лицето на БСП не намериха отговори нито в ресорните комисии, нито по време на заседанието на Столичния общински съвет.
Отчетите говорят, че през 2017 г. трите транспортни фирми на Столичната община са излезли на минус заедно с 2 болници и 6 поликлиники, а най-големият губещ отново е "Топлофикация". Това са фактите. Те обаче се тълкуват по различен начин през различните погледи на управляващите и на опозицията. Докато според първите общинската икономика се развива стабилно, според другите - транспортът и здравеопазването са на ръба на оцеляването. Всъщност не е нужно да си общинар, специалист, финансист и прочие експерт, за да установиш, че когато пред едно число стои знакът "минус", нещата за съответното дружество не са цветущи. А минусите хич не са малко и в повечето случаи са тенденция. Показват нестабилност, липса на политика и ясна цел в управлението най-вече на транспортните фирми. Увеличената цена на билета, която трябваше да запълни дупките на градския транспорт, явно не постигна целта си. По улиците все още се движат автобуси на 36 години, над 200 трамвая и 60 тролейбуса пък са на над 24 години. В същото време от общинския пай успешно си отхапват външни, частни транспортни оператори, които уж трябваше да са напуснали общинските линии. Къде е тогава успешната политика в управлението на общинската икономика, с която се хвалят от ГЕРБ? Къде отиват милионите, наливани в различни дружества? В транспорта на върха все още се задържа единствено онази фирма, която се споменава с нотка на отвращение и недоверие - Центърът за градска мобилност. Придобил сред широката общественост второ име - "черна дупка", той дърпа към себе си всички свободни ресурси, до които може да се докопа чрез паркинги, сини и зелени зони. Другият сектор, който страда под общинската грижа, е здравеопазването. Трудно би било то да е на различно дередже от държавното, но все пак и Столичната община има какво да направи за сградния фонд и оборудването. Нейната роля е най-вече за поддържане и подпомагане на дейността на диагностично-консултативните центрове, които периодично издъхват дали заради некомпетентно ръководство, дали заради лош сграден фонд, дали заради отлив на специалисти. Тяхното състояние обаче няма да се подобри с демонстрацията на самодоволството у ГЕРБ и с неглижирането на проблемите в общинската икономика като цяло.
