Дописката ми „Протестите и Сектата“ събуди доста страсти.
Най-честият въпрос бе – Какво предлагам?
А най-честият упрек – че нищо не предлагам.
Всъщност, предлагах по-често да се срещаме с Разума.
Трябва да си объл тъпак, за да сметнеш, че дописката ми е някаква защита на статуквото – след като това е възможно най-разрушителния текст именно срещу статуквото .
Една написала, че съм си променил мнението на 360 градуса – ей такива умници.
Иначе, хората, които подкрепиха дописката ми са почти толкова, колкото ония, които протестират пред Министерския съвет.
Разбирам упрека на някои коментатори за „песимизма“ на текста.
Но по-добре това, отколкото голият ураджилък, който винаги ни докарва до Великото Нищо.
През десетилетията на журналистическата си кариера винаги съм държал на всяко мнение - и сега е така, с изключение на калташките.
Има негодници, които като кърлежи се впиват в страницата, защото ще бъдат забелязани от една гигантска аудитория.
Тия няма как да ме смутят.
През 1989-а година, когато комунистите още владееха всичко, поисках Вот на доверие - и получих 485 хиляди подписа в своя подкрепа. 485 хиляди.
Никога по-късно това не се е случвало. Няма и да се случи.
Гневен съм на фалшивите екзалтанти, които побутват Младите, без да ги е грижа, какво могат те и какво точно искат.
Болшевишкият ураджилък е много лесен/изгоден за Сектата.
Тя не се плаши от крясъци, а от Разума.
Само с едно реване нищо не се постига.
Искате решение – ето едно.
Обособете се, излезте от ролята на поддържащ фон от пищялки.
Създайте по най-бърз начин една организация - афиширайте я, легализирайте я, говорете чрез нея - със своя си глас.
Имате прекрасен пример: Бунтът на Майките на деца с увреждания.
Тези храбри жени постигнаха всичко сами.
Уплашиха Властта и я принудиха да отстъпи.
Наречете се „Нова България“ – не „демократична“ или някаква друга – а просто НОВА.
Излезте от миманса – и станете новите герои.
И не позволявайте на никой да ви ухажва.
Не ви трябват посредници.
Не ви трябват службаши – бивши министри на Б.Б.
Ще бъде позорно, ако тъкмо те ви използват.
Доведете родителите си на протестите – ще можете ли?
Искайте да увеличат пенсиите им – нещо достатъчно конкретно, за да бъде запомнено.
Ако не ви послушат, поне ще разполагате с една признание, че тук се упражнява геноцид.
Разбирате ли, че докато не протестират най-окаяните, милионите клетници, нищо няма да се промени.
Потърсете път към тях.
Превърнете „Нова България“ в мост към тях.
И най-важното: какво точно искате да се случи след оставката?
Подготвени ли сте за това „След“?
Ако не сте, търсете съюзници – но обезателно извън Сектата.
Направете си труда и проверете, как са гласували младите на предишни избори.
Кеворк Кеворкян
