На 1 юли 2016 г., докато българските депутати обсъждаха Закона за борба с корупцията на Меглена Кунева, на 10 500 километра от площад “Народно събрание”, на тихоокеанското крайбрежие в района на Коколи, контейнеровозът Mol Benefactor, плаващ под хонконгски флаг, нагази в шлюзовете на Панамския канал.
Корабът бе с дължина цели 337 метра и ширина 48 метра. Той успя да се напъха в дълбокия 12 и половина метра канал благодарение на това, че 81-километровото съоръжение бе ударно разширено в продължение на 9 години и открито точно 6 дни по-рано. Усилията напълно си заслужаваха, защото Mol Benefactor плати такса за преминаването си 829 400 долара и така постави нов рекорд в 100-годишната история на канала.
По този начин панамското правителство увеличи двойно броя на преминаващите кораби на всяко денонощие и качи на 2 милиарда долара годишните си печалби от такси.
Българските депутати пък в същия ден приеха на първо четене антикорупционния закон, но после го забиха в “трета глуха”, в резултат на което 28 години след старта на бандитския преход в страната ни все още има осъден само един митничар, вземал подкупи, което си е по-скоро просто статистическа грешка.
Панамската държава за разлика от българската знаеше отлично приоритетите си и отстояваше националните интереси. Каналът всъщност има малко по-дълга история от латиноамериканската държава. Започнат от французи и довършен от американци, той бе прокопан с 30 хиляди тона динамит, а на строежа му при 50-градусова жега загинаха 28 хиляди индианци.
Страната обаче се възползва отлично от географското си разположение и възможността да свърже Тихия и Атлантическия океан, от което само американците спестяваха по 13 хиляди километра на курс, плавайки от източното до западното крайбрежие.
В същото време, докато панамците разширяваха канала си, българските депутати и правителства бяха напълно безпомощни не само в мерките срещу корупцията, но и в почти всяка възможност да се възползват от най-елементарното нещо на планетата - разположението на страната ни на картата на света.
Тук определено бяхме много по-големи късметлии дори и от панамците, които трябваше да копаят години наред цели 80 километра канал, жилени от комари, жълта треска и безжалостното субекваториално слънце.
България се намираше на Балканския път на стоките от Азия и Близкия изток към Стария континент. Граничният пункт Капитан Андреево бе най-натовареният в Европа и един от най-натоварените в света. Всъщност само едно ГКПП на границата между САЩ и Канада бе по-голямо от турското Капъкуле срещу нашето Капитан Адреево.
С други думи, ние може и да нямаме петролни, златни и диамантени находища, но имаме ключово разположение по отношение на международните пътища. През българския пункт през 2016 г. бяха преминали почти 30 милиарда тона товари на километър, но от това ние получихме само леко намигване от международните спедиторски фирми, които са принудени да преминават транзитно през страната ни заради уникалното ни географското местоположение.
Вместо да им одерем кожите, така, както го правят във всички останали страни от Западна Европа, ние сме си свалили безпомощно гащите, а пътищата ни са в окаяно състояние заради остър дефицит на средства за поддръжка и рехабилитация.
В останалите страни от Европейския съюз прибират между 80 и 120 евро такси на всеки преминаващ камион, а в България, понеже вероятно сме в цветущо състояние на икономиката, това струва едва 10 евро.
Но защо се прецакваме така?
Ами защото вече трета година държавата опитва да въведе толсистема, която ще увеличи драстично парите за преминаване на камиони, но всеки път обществената поръчка се обжалва от три фирми, които напълно блокират инициативата. Абсолютно кухи дружества без никаква история, създадени единствено за да обслужат интереса на чуждите превозвачи.
По сметки на правителството въвеждането на новата система ще донесе още през първата година печалба на страната ни от 500 милиона лева. Това е колкото два лота на автомагистрала “Струма”. С тези пари ще си помогнем да довършим “Хемус” и да започнем да ремонтираме първокласната пътна мрежа.
Според предварителните прогнози парите от толтакси ще започнат да растат над 500 милиона лева още през втората година от въвеждането. Но явно тези приходи не са особено важни за нас.
Правителствата ни години наред се стискат да вдигнат пенсиите и учителските заплати с някакви мизерни 5-10 процента, а в същото време не желаят да протегнат ръка и да приберат наготово половин милиард лева годишно от превозвачите.
Не сме ли жалка държава, щом не можем вече трета година да се справим с това международно лоби?
Излиза, че в последните 28 години от географското ни разположение, от Балканския път от Азия и Близкия изток към Западна Европа се възползва единствено мафията ни - наркотрафикантите, контрабандистите и каналджиите на хора.
