Трагикомедията с уволнения главен секретар на МВР продължава. И продължава...
Георги Костов обикаля телевизиите, сипе обвинения, жалва се в прокуратурата, заплашва с някакви записи на разговора си със служебния премиер проф. Герджиков.
Георги Костов е типичният образ на чиновника, който задължително заживява с мисълта, че длъжността му е пожизнена и че той е недосегаем. Чиновникът, който не може да приеме и преживее простия факт, че над него има по-висше стоящи и че той им е подчинен по силата на закона и йерарархията - хоризонтална и вертикална.
Георги Костов превърна епизодът с уволнението си в турски сериал. И злобно нападна президента и премиера, като обвини Герджиков, че връща времената на Вишински в МВР. (Поради ниската си обща култура и образованост, Костов не знае, че Вишински е бил главен, генерален прокурор на СССР и формално не е бил фактор в НКВД.) Костов забрави, че времената на Вишински, Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков ги върна патронът на Костов - Бойко Борисов и неговият главен асистент Цветанов, чийто копои крещяха на невинни хора "На колене! Ти си абсолютен престъпник!".
Костов се държи като селска мома, ощипана на хорото. Костов забравя, че у нас традицията повелява да попаднеш в средните и малко по-високите етажи на властта в повечето случаи като чиста случайност - някой те пробутал на шефа, споменал, че си послушко и че си готов да играеш по чужда гайда. Или са те харесали, защото си готов... на всичко заради длъжността, заради поста, заради привилегиите. И готово - ето те на другия ден главен секретар, зам. министър, парламентарен секретар и т. н.
Поведението на многострадалния Костов е неадекватно, истерично и няма нищо общо с пола на нещастника. Някой трябваше да му каже и подскаже, че не бива да се държи по тоя старомомински начин, защото става за смях и предизвиква презрение не само към себе си, ами и към институциите в тая очукана държава. С такива чиновници никога няма да се оправим. А твърденията, че Костов бил професионалист от висше ниво, предизвикват желание за физическа саморазправа, защото управленска, морална, законна - няма. Безспорен е фактът, че досегашния главен секретар нищо не направи, освен че асистираше на социоложката Бъчварова в безумните й прояви и фалшиви реформи в МВР.
Самият факт, че това същество, което до вчера беше на един от най-високите постове, беше с почти неограничена власт, както в държавата, така и по отношение на всички нас, днес реве по телевизиите с гримаси и физиономия на неадекватен човек, говори само едно, че управлението у нас е дълбоко сбъркано. Този човек, досегашният гл.секретар на МВР, никога не е трябвало да има власт. Този човек е срам за професията и повече не бива да се допуска до нея. Защото тази професия, не е гледането на кокошки и патки в собствено стопанство. Тази професия трябва да се упражнява от хора с възможности (мозъчни), трябва да се упражнява от хора, които имат интелект, имат достойнство, имат вътрешна сила да посрещнат всичко, което им се изпречи, дори да пожертват нещо лично.
Страшното е, че този случай показва за пореден път, че МОДЕЛЪТ БОРИСОВ, днес е в действие. Записи, за да се сезира прокуратура, клевети, за да се даде нов шанс на Борисов да говори, влизане в действие на репресивната машина на прокуратурата по безумен начин... Проверяват и разпитват министър председател и министър? При наличие на толкова много престъпления, Върховна прокуратура, обслужва „управленците“ на Борисов, вместо да им потърси отговорност за парите ни, за живота ни, който губим по пътищата, за измамното управление...
И днес си задаваме въпроса: Кой управлява? Правителството, което в крайна сметка МОЖЕ И ИМА ПРАВО да смени всеки или измислените жалки остатъци от управлението на Борисов. Кой манипулира прокуратурата? Или на самата прокуратура и е много удобно и комфортно да „управлява“ управляващите с използването на законовия повод „сигнал“, независимо от кого е подаден и независимо за какво е подаден?
Днес големият въпрос е не само за онези, които го вършат, а и за онези, които тиражират по чудовищен начин този много мръсен и мерзък сценарий.
Самия въпрос дали главния секретар на МВР е бил принуден говори, че до сега МВР не е имало ръководство. Защото, ако ръководството на МВР може да бъде принуждавано, на какво да разчитаме ние? Защото няма как да принудиш някой да напусне, ако е в твоите възможности и правомощия да го уволниш. Но и за това се иска малко мозъчно вещество, за да възприемеш, че да ти поискат оставката е възможност да се измъкнеш, а не принуда.
Питам се, няма ли поне един журналист, който да попита „Защо след като е поискана оставката, тя не е дадена?, поне един да попита, МВР бащината фирма на семейството на Костов ли е или е институция на държавата? Поне един да попита „Има ли право министър-председателя да уволнява висши, пряко подчинени му чиновници, на които няма доверие? Особено такива, от които зависи политиката на правителството?“
Бих посъветвал патроните и съветниците на Костов да му кажат час по-скоро да се скрие и да не се показва в публичното пространство, защото компрометира не само себе си, ами компрометира и държавата.
Но днес задавам само един въпрос: ЩЕ СЕ СЕЗИРА ЛИ ВЪРХОВНА ПРОКУРАТУРА ЗА НАБЕЖДАВАНЕ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, АКО СИГНАЛЪТ НА КОСТОВ СЕ ОКАЖЕ „КЬОР ФИШЕК“ С ПОЛИТИЧЕСКИ ОТТЕНЪК?
P. S: Може би ще се намери някой юрист, може и от ГЕРБ, да посъветва Г. Костов, че административните актове се обжалват във Върховен административен съд, а не пред репресивната машина прокуратура.
Любо КОЛЬОВСКИ
https://www.facebook.com/ecohunter12/posts/1600680159960810
