Би трябвало Васил Божков-Черепа да тържествува заради отменените запори на фирмата му „Ню Геймс”
Но в профилите му в социалните мрежи няма дори буквичка за решенията на Административния съд в София.
Единственото обяснение за такова мълчание е „Да не разлайваме кучетата!”
Да не ги разлайваме, за да не се разбере!
Какво да не се разбере?
Това, че одисеята „Васил Божков” започна като фарс, продължава като фарс и мога да се подпиша и с двете си ръце – ще завърши като фарс.
.
ФАКТИТЕ:
.
1.
Черепа избяга от България на 26 януари. От летище София излетяха едновременно два самолета, както написах тогава – личния му „Гълфстрийм” в посока към Дубай и личната му „Чесна” в посока към ... Москва. Според мен отговорът на въпроса накъде е тръгнал и къде в действителност се намира Васил Божков остава спорен.
2.
Три дни по-късно, след като олигархът духна, прокуратурата се втурна да обискира офиси и му повдигна обвинения. Но не наложи незабавен запор на дяловете му в капитала на притежаваните от него дружества.
3.
Едва след бягството на олигарха се издава Постановление № Р-22222520000357-039-002 за налагане на обезпечителни мерки, понеже за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г., кредитният оборот по сметка 7020 – приходи от продажби е в размер на 444 497 028.00 лева, а декларираните приходи от продажби с ГДД за 2017 г. са в размер на 219 216 581.74 лева. С оглед на тези данни органите по приходите са приели, че е налице разминаване в стойността на декларираните приходи – 225 280 447 лева.
4.
Над половин месец по-късно след бягството най-сетне Държавна комисия по хазарта издава Акт за установяване на публично държавно вземане № 3, за публични държавни вземания - държавни такси за лого игра Държавна такса в Национална лотария- Моментни в размер на 34 850790,46 лева и лихви в размер на 12 764399,13 лева/ общ размер на задължението 47 615 189,59 лева. Издава и Акт за установяване на публично държавно вземане № 4, с който търси задължения за довнасяне в размер на 188 199 519,65 лева и лихва за забава в размер на 34 991 384,81 лева. Допуснато е предварително изпълнение – т.е. налагане на запори.
5.
Почти месец по-късно след бягството – на 21 февруари, тези запори май изглежда са били наложени.
6.
Написах, че „май изглежда” налагането на запорите.
Защо?
Както отбелязва единият от двата съдебни състава (цитат): „На следващо място липсват и доказателства за това дали запорът на банковите сметки в посочените търговски банки е наложен, защото по делото се съдържа само доказателства за изпращане на запорното съобщение до „Ю. България“, но няма доказателства, че запорът е реално наложен.”. Другият съдебен състав може би срамежливо премълчава изясняването на факта дали са наложени или не в действителност запорите.
7.
Единият съдебен състав отбелязва в своето решение, че въпреки изпратеното му съобщение за делото представител на прокуратурата въобще не се явил. Другият съдебен състав грижливо избягва да спомене въобще прокуратурата и нейната роля в тези съдебни процеси.
.
РЕЗУЛТАТИТЕ
.
А.
Обвиненията към олигарха бяха повдигнати едва след бягството му. Т.е. след дълж-качулка.
Б.
ВРЕМЕТО ДО НАЛАГАНЕ НА ЗАПОРИТЕ Е БИЛО ПРЕДОСТАТЪЧНО, за да може да се изпразнят всички банкови сметки, всички касети в трезорите, да се приберат парите, дадени на доверително управление, да се продадат едни и други активи и всички суми от тези операции да се изпратят в чужбина. Т.е. милиардерът не е бил лишен дори от този относително скромен за състоянието му четвърт милиард.
В.
Не е ясно дали въобще запорите са били наложени ефективно или само са останали на хартия – като свидетелство за уж някаква дейност на държавата.
Г.
За никакви 700 милиона лева не става дума, както ни обясняваха от държавните институции. вижда се по съдебните решения.
Д.
Прокуратурата, която орева светът как се бори с олигарсите-престъпници, се оказа напълно безучастна към съдебните процеси за съдбата на тези стотици и стотици милиони.
Е.
Според съдебните решения ревизиите, актовете и постановленията на НАП и Държавната комисия по хазарта са били съставени набързо, по бланкетен образец и без мотиви.
Ж.
Направено е, както се казва и невъзможното, рано или късно Васил Божков-Черепа да осъди държавата в европейския съд заради немотивирани решения. Или смехотворни - например се претендира неплатен корпоративен данък върху приходите от талоните при условие, че събираната такса за лотарии е алтернативна – т.е. не се дължи данък, ако се плаща такса.
.
ИЗВОДИТЕ
.
Конфронтирайки се публично за пред публиката и за пред партньорите ни от Запада (които всъщност поискаха подгонването на самозабравили се олигарси), реално всякакви държавни институции от всички власти са си партнирали с Васил Божков-Черепа.
Това обяснява защо той разказваше и разказва всякакви приказки, но и досега не е представил нито един сериозен документ или свидетелство кое и как е било с подкупите, което да може да свърши някаква работа в съда.
Дистанцирането на прокуратурата от съдбата на тези стотици милиони, отказът й да присъства на заседанията на двата съдебни състава и да защити държавния интерес, отказът й тя да наложи запорите подсказва също за двойна игра – първата за пред електората, а втората – за Задкулисието.
Това е фарс.
Отмяната на запорите е поредно действие в него. Вероятно след тези редове и съответния натиск от партньорите на България сагата и със запорите, и със самия олигарх ще получи поредно развитие.
Със заложени купища подводни мини в нея, както се случи досега.
Вижда се, че Васил Боков продължава да тегли и осребрява най-печелившите талони - онези под прикритие за стотици и
стотици милиони, които услужливо му подава държавата.
.
И един доскорошен финансов министър, един шеф на Държавната комисия по хазарта, един шеф на НАП също извадиха този щур късмет със съдебните решения. Защото ако правомерността на тези стотици и стотици милиони беше потвърдена от съда, те нямаше как да не попаднат под ударите на закона, нямаше как да им се осигури алибито - най-малкото щяха да ги засъдят за проявено престъпно нехайство, довело до щети за стотици милиони.
Григор Лилов
