Телевизиите сякаш имат план за политическо словоблудство и трябва някак да го изпълняват. „Случаят Навални“ отново доказа това.
Пак изпълзяха хора, които мародерстват край Истината, за да я превърнат в Лъжа – чакали/мършоловци.
Тия хора нямат никаква тежест в обществото, но това изобщо не ги тревожи. Те нямат трайна собствена идея, готови са да размахат всяко знаме, което им натикат/временно в ръцете – днес едно, утре – друго, те и парцал биха размахали, стига да им кажат.
Но телевизиите упорито ги канят – макар репертоарът им да е известен от години, никой не очаква нещо изненадващо, нещо самобитно от тях, а и по начало прекалените светци са скопци, те се пазят да бъдат оригинални, а и не могат да бъдат. Защо ги канят тогава?
И така, за Навални по телевизиите ще дрънкоти някакъв като Агов – този така и не се умори да се самоомаскарява, истински ударник е в това отношение.
Зрителят трябва да е абсолютна откачалка, за да му повярва, когато казва, че Путин се страхувал от Навални.
Навремето, той така планираше и световната комунистическа революция – с инфантилните си филмчета за революционните движения в Африка.
И публиката пак му се смееше.
Дори написа книга срещу САЩ – вероятно, за да ги уплаши, може би си е въобразявал, че е обратният/„червеният“ Навални.
Мисля да я пратя на американското посолство, за да са наясно там, защо се придвижват толкова плахо по софийските улици фалшивите „американофили“, по съвместителство и фалшиви русофоби.
Канят този бисер на преправянето, но и през ум няма да им мине да поканят, например, проф. Дарина Григорова.
Парадоксалното е, че тя намира трибуна в държавното радио/предаването „Политически НЕкоректно“ – понеже Старата къща/Радиото тъй и не успяха докрай да опитомят.
Частните телевизии се плашат да поемат подобни „рискове“, те дори не се опитват да се изхитрят по някакъв начин – за да ни приближат до Истината, това не им е нужно.
И публиката ще научи от проф. Григорова, че, примерно, Навални е антисемит и това е една от причините да бъде върнат от Германия; това е другото двойно дъно на Навални, заради което руските либерали гледат на него със съмнение и пр.
Иначе ще продънят зрителите с фантасмагории като „Палатът на Путин“/продукция на Навални, ще ни го показват надълго и нашироко – но скъпернически ще отделят някакви 30-40 секунди за друго разследване, от което става ясно, че въпросният палат е завършен само отвън, а вътре е строителна площадка, нищо повече.
Бляскавите интериори, показани от Навални, изобщо не съществуват, някак са се изпарили, понеже и по начало вероятно са били само проекти, фото шоп, който представя реплики на интериори от съвършено други здания, някои с историческа известност.
Един мой приятел, порядъчно умен човек, се опитваше да разбули загадката: обзавеждането на „палата“ било мухлясало заради влагата от морето и затова го махнали.
Трябва да подскажа на Би Ти Ви да разработи тази идея, ако може – вълнуващо.
Впрочем, започвам да се съмнявам, че Навални изобщо познава руския народ – в огромното си мнозинство той приема за нещо нормално излишествата на Цар Батюшка, смята, че те му се полагат.
Съвършено различно е отношението му към крадливите олигарси, които опустошиха страната. В интерес на истината, Путин размести пластовете в олигархията, отвори и място за своите избраници – и това го има, разбира се. Но, тъй или иначе, принуди тази каста да живее в страх.
Много е смешно, когато на Запад някои измамници ги приемат като „политически емигранти“ - маниакалният Березовски, примерно.
Показват демонстрация/Московска в защита на същия Навални и чуваме няколко думи от една рускиня – нещо за „гражданското общество“, което никога няма да дочакаме.
Но не я питат нея или когото друг си изберат, какво търсят толкова много деца – деца, не юноши – на въпросната демонстрация. Кой закон и къде би позволил това да се случи?
Чудесният образ/обяснение ни го предлага пак проф. Григорова:
"Наричат го/Навални пубертетен фюрер, защото по социологически данни от 2014-2015-а година и сега от 2019-2021-а година неговите привърженици са между 15 и 22 годишни. Получава се така, че той въвлича децата, докато пораснат, после те го изоставят. Играе ролята на политически Питър Пан, който е обречен да не може да надрасне и себе си политически".
Мисля, че телевизиите някак инстинктивно се опитват да се харесат на Новия Голям Брат – и не осъзнават, че постъпват примитивно, като чакали. А на него му е все тая, той практически пет пари не дава за нас.
Пък и от доста време вече е наясно, че чакалите го будалкат за особеностите на българското русофилство, че те не разполагат с разумни обяснения за неговото съществуване – след три десетилетия усилия да бъде изчегъртано.
Големият Брат е наясно, че днешното русофилство е в зависимост от натрапваното от чакалите превзето американофилство, то черпи енергия от неговото отрицание, както и от грубиянщините, които си позволяват неговите посредници.
Телевизиите изпитват неудържима страст да опростяват, дори да инфантилизират, сложните обяснения сякаш ги плашат.
В състояние са безкрай да предлагат чужди кьорфишеци. Те са се превърнали в трафиканти на елементарното – така препредаваха апатично безброй глупости за убийството на Борис Немцов, но никога не биха се сетили да потърсят Горбачов, който многозначително каза: „Борис си имаше своите особености?“ Какво трябваше да означава това?
Сега е същото с Навални – няма да си направят труда да потърсят бившите му партньори във Фонда за борба с корупцията, да изяснят източниците, от които се е захранвал въпросния Фонд.
Или пък да припомнят героите на неговите разследвания – доколко е възможно те да са давали основание на Императора да отстранява неудобните му политици и олигарси?
Това не би ли превърнало Навални в един своеобразен „чистач“ на Императора?
За нещо такова намеква и знаменитият руски писател Едуард Лимонов в текст, озаглавен „Тайнствената безнаказаност на Навални“.
Там той твърди, че Навални се е появил на политическата сцена, насърчаван и подкрепян от мощна групировка -„една от кулите на Кремъл“.
В блестящата книга на Емануел Карер, посветена на Лимонов, откриваме следната фраза на Солженицин: „Един от най-пагубните аспекти на съветската система е, че ако не си мъченик, не можеш да бъдеш почтен, не можеш да се гордееш със себе си.“
И в днешна Русия това правило е валидно, там майсторски създават „мъченически сценарии“.
Между другото: една от големите мистерии, която обилно захранва днешната световна пропаганда е, защо руснаците все не успяват физически да ликвидират враговете на режима – само ги одраскват/Скрипал или изцапват гащите им с „Новичок“/Навални.
Защо се случва това, какво целят с тази показна несръчност?
Защо ръсят издайнически „трохи“ в тия афери?
И сега какво: Навални се върна Москва, заедно с нацапаните си гащи;
Путин уж има невиждан дворец – който се оказа, че не е негов и си е една строителна площадка;
филмът, в който Навални разговаря с „убиеца“ си, мина и замина - имал не знам колко си милиона гледания, но съвсем отделен е въпросът, колцина руснаци са му повярвали.
И след всичко това тръгнаха демонстрациите – да не би Императорът да брои зайците, да изчислява вероятната енергия на протестите?
Има две Русии - едната е за външна консумация, познанието за нея обикновено е възторжено, дори мечтателно – мечтата за Бунта;
света трябва да бъде впечатлен с очевидни преувеличения, понякога и с картинки, които напомнят за граф Потьомкиновските рисувани селища – само че с обратен знак: сега „рисуват“ мрак и ярост, вместо светлина и пасторалност.
А пък другата, истинската Русия – Руссссь! – тя е нещо съвършено различно, спомняте си Тютчев/„Русия с ум не ще прозреш“ и пр.
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
