“Не е заради мача”. Защо в Турция не гласуваха на втория тур

Българските гласоподаватели в Турция се превърнаха в централна тема по време изборите за парламент и президент. Първия път, защото гласуваха масово. Втория път, защото не го направиха.

На изборите В Турция не се случи нищо необикновено. За пореден път изселническите организации демонстрираха, че владеят избирателите, а политиците – че използват този факт. Резултатите от изборите го доказаха. Свободна Европа подреди фактите.

На 14 ноември в България се проведоха избори за парламент и президент. Седмица по-късно българите трябваше да гласуват за държавен глава и на втори тур, защото нито един от кандидатите не събра необходимите гласове на първия.

Изборите бяха ключови по няколко причини. Първо, защото това са третите парламентарни избори, които се провеждат в България в рамките на година. Второ, защото бяха две в едно – за президент и за парламент. И трето – защото се гласува с машини.

Така пред партията, за която гласуват най-често етническите турци в България – ДПС, се появи предизвикателството да мобилизира електората си, защото движението изпадна в политическа изолация заедно с бившите управляващи от ГЕРБ.

Двойният избор и машините пък се превърнаха в чисто практически проблем. Причината е, че многото числа и технологиите объркват хората. Особено, ако не владеят добре българския език.

Решението

От ДПС решиха задачата като за първи път издигнаха собствени кандидати за президент и вицепрезидент. Това бяха Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова. Така отстраниха техническото препятствие с многото числа, защото бюлетините за партия и за президент са с еднакъв номер, когато партиите имат собствен кандидат.

Мобилизацията се случи през кампанията. В кампанията в Турция ДПС заложи на етническия произход на Мустафа Карадайъ и получи подкрепа от турските медии, в които основното послание беше, че за “първи път турчин е кандидат за президент”.

Тактиката сработи на 14 ноември, когато за ДПС в Турция гласуваха над 80 хиляди души. На втория тур обаче това не се случи и гласовете се върнаха на нивото от изборите през юли – близо 25 хил.

Заради медийната подкрепа и високата активност в Турция вицепремиерът Бойко Рашков обвини властите в съседна Турция във "вмешателство" в българските избори, а Министерството на външните работи привика турския посланик.

Напрежението между България и Турция за кратко ескалира непосредствено преди балотажа, но резултатите показаха, че този ход е бил по-скоро политически.

"Никой не знаеше, че има втори тур"

“За балотажа за президент нямаше активност и ще цитирам един гласоподавател: “никой не знаеше, че днес има втори тур, нямаше агитация”, каза за Свободна Европа Осман Октай, бивш политик от ръководството на ДПС.

“Тази агресия и предизборна кампания, използването на ектническия мир, изплашиха много ДПС-избиратели и затова има пробив в твърдото ядро на движението. До два три месеца Карадайъ ще изгори”, каза Октай.

Според българския журналист Мехмед Юмер по-ниската активност на втория тур на изборите не е била заради мача между "Галатасарай" и "Фенербахче", който се игра в неделя.

“По принцип нямаше как да се възпроизведе втори епизод от това нещо. Факторите за първия тур бяха много силни – разпознаваем кандидат. Това беше много находчив ход на ДПС. Много мощната медийна подкрепа”, каза Юмер.

Според него не е имало солиден аргумент за изкарването на изселниците втори път, по време на балотажа. “Те не се интересуват толкова от българската политика”, каза Юмер.

Друг фактор, който повлия на по-ниската активност сред турските изселници в неделя, е, че ДПС не подкрепи категорично нито един от кандидатите.

В деня на вота почетният председател Ахмед Доган и председателят Мустафа Карадайъ традиционно дадоха индиректни знаци за номера на кандидата, когото подкрепят чрез часа на гласуване и цифрата 15.

“Нямаше твърда позиция в партията. Намеците за подкрепа на друг кандидат бяха по-трудни за разчитане”, каза Асан Ристемов, бивш активист на една от най-големите изселнически организации “Балгьоч”.

“Направи ми впечатление, че за първи път турските медии проявиха такъв интерес към изборите в България, но според мен това е, защото Карадайъ е с турски произход”, каза Ристемов. Според него обаче “те са с къса памет, защото и преди е имало кандидат с турско име”.

Първият етнически турчин кандидат за президент на България е Сали Шабан, който през 2011 г. влиза в битката за държавен глава от партия “Национално движение за единство”. През 2016 г. кандидат за президент е Кемил Рамадан от “Балканска демократична лига”.

“Всичко се случи не толкова заради намесата на Турция във вътрешните работи, а просто защото ДПС успя да мобилизира електората си”, каза за Свободна Европа Мустафа Емин, който беше кандидат за депутат на “Демократична България”.

Според него “мотивацията беше около факта, че има човек с малцинствен произход като кандидат за президент”. Емин дава същото обяснение и за интереса на турските медии към изборите в България.

“Интересът на медиите беше продиктуван не от интерес от турската държава, а от това, че има такъв кандидат. Мисля че интересът беше по-скоро обективен медиен интерес отколкото политика”, каза Емин.

Генка Шикерова