За тези, които задават въпроса защо не се пита Конституционният съд за заповедите на Министъра на образованието - КС се произнася само по противоконституционост на ЗАКОНИТЕ и на другите актове на Народното събрание и актовете на президента. Няма компетентност да дава тълкуване на общи административни актове, каквито се явяват заповедите на министъра.
За съжаление в България правата често са само на теория. В свое решение от миналата година Конституционният съд се произнесе, че промените в Закона за здравето и по-специално в порочния според мен чл.63, са в съответствие с Конституцията, тъй като има парламентарен и съдебен контрол. На практика, народните представители могат само да задават питания на министъра, но не и да отменят или изменят негови актове. А в съда, докато дойде време за разглеждане на дело по жалба срещу заповедите на МЗ, същите се изменят или отменят и няма правен интерес от обжалването им. По този начин съдът не може да се произнесе по тяхната законосъобразност поради процедурни проблеми. На практика гражданите са лишени от правото си да се защитят срещу незаконосъобразните заповеди, а МЗ е получил правото безнаказано да нарушава гражданските права и свободи, без да може никой да го контролира.