Българите доказахме вчера, че слабо ни интересува Европейският съюз. И приемам изпращането на хора като Ал Йо и Пеевски в Европейския парламент като гадно отмъщение - да видят и в Брюксел хубаво ли е да ги гледаш тия /то не че Пеевски ще ходи на заседания, ама е достатъчно веднъж да го видят!/.
И затова и българите не участваха в тези избори. Очакванията за предизборната кампания беше политиците да говорят за...ами за народа. Не за апартаменти, къщи за гости, магистрали, разширения на заводи и европари. А за тях - за проблемите им днес. За неща, които лично ги засягат. Остава си неразбирането как ЕС ни подобрява живота, защото за обикновения човек такова нещо не се усеща.
Хората явно показаха, че не се интересуват от Европа. Естествен извод, след като Европа не се интересува от нас и НЕ НИ ЧУВА. Остава си недоволството и от управляващите, и от ЕС и от усещането, че "всички са маскари".
И тези, които не гласуваха, не го направиха само от мързел и апатия. А от нежелание да подкрепят статуквото и едни и същи политици. Не искаха да ги излъжат за пореден път. Решиха, че това е протестният им вот - да покажат на политиците, че никой от тях не може да ги убеди в нищо.
И много от българите допълнително се разочароваха при посещението на Вебер. Защото осъзнаха, че тази Европа, на която разчитат да контролира корупцията в България, всъщност иска само гласовете на българските евродепутати, за да се добере до ръководните места в съюза и изобщо не се интересува от проблемите на българите. И вярата, че "всички са маскари", се пренесе в един по-европейски аспект.
И е интересно как ГЕРБ ще продължат да управляват. Защото няма как да не осъзнават мълчаливата съпротива срещу тях и реално по-ниският, доста по-ниският брой гласували на евроизбоори за тях. Срещу четири милиона, които НЕ ГИ подкрепиха.
Битката тепърва започва. За българския народ, не за Европа.
Елена Гунчева
